Смъртта на Каспийско море

Каспийско море ще загуби до една трета от обема си поради изпарения, причинени от климатичните промени

 776 

Една от най-големите екологични катастрофи на XX век е изчезването на Аралско море. А през XXI век може би ще станем свидетели на пресъхването на най-голямото солено езеро на планетата. Група учени предупреждават, че Каспийско море може да загуби до една трета от обема си до края на века. Една от основните причини за бедствието е агресивната аграрна политика на бившия Съветски съюз и репуликите му. А другата, е ускореното изменение на климата, предизвикващо завишени изпарения на морската вода, които не успяват да се конпенсират от вливащите се реки и валежите.

Каспийският басейн, който е граничен с Русия, Казахстан, Туркменистан, Азербайджан и Иран, губи вода от 70-те години на миналия век. Темпът на спад обаче беше 1-2 сантиметра годишно, което не предизвикваше притеснения, предвид огромната площ на морето от 371 000 км².. Но наскоро група холандски и германски изследователи публикуваха в списание Communications Earth and Environment проучване, установяващо, че загубата на вода се е ускорило до 6-7 сантиметра годишно и ще се увеличава през следващите десетилетия.

„Нашите модели предвиждат спад на морското равнище в Каспийския басейн до края на този век с 9 метра при умерени нива на CO₂ емисии и 18 метра при високи нива на емисиите“, казва изследователят от Университета в Бремен (Германия) и съавтор на изследването, Матиас Пранж (Mat­thias Prange).

В зависимост от нивата на въглеродни емисии, изпускани в атмосферата, Каспийско море ще загуби между 23% и 34% от водата си, което ще бъде началото на пълното му изчезване.

Каспийско море
Най-засегнати са северните и източните райони (в червено), където морето е плитко. На графиките (в метри) е показан спада на морското равнище от 9 метра при умерен сценарий на CO₂ емисиите и от 18 метра при сценарий със завишени въглеродни емисии. В синьо са означени дълбочинните нива (в метри). Черните точки означават малките (малка точка), средните (средна точка) и големите (голяма точка) пристанища. / UTRECHT UNIVERSITY

Количеството вода в Каспийско море се определя от три основни фактора: река Волга, доставяща 90% от водата; зимните валежи; и изпаренията, предизвиквани от затопляне на климата.

Четете още
Откриват нов вид вилоопашки в пещерата Алтамира

„В случая с Каспийско море ефектът от изпаренията е най-важен – казва Прандж. – Всъщност зимните валежите в северния регион на басейна, където се влива и река Волга, в бъдеще ще се увеличат. Следователно речните притоци към морето също леко ще се повишат. Засилените изпарения обаче навеждат на прогнозата за прогресивен и необратим спад на морското равнище, което няма да може да се конпенсира от реките и валежите.“

В Каспийския басейн наблюдаваме уникален феномен: по цялата планета повишението на температурите водят до повишаване на нивото на океаните. Обаче в затворените морета и езера ефектът ще е обратен.

Авторите на проучването не смятат, че Каспийско море ще има съдбата на Аралско море, което към момента е запазило само 10% от водата си, фрагментирайки се в две малки нежизнеспособни морета и е обречено. Каспийско море до края на века ще е запазило, в най-лошия случай, 66% от водата си, като дълбочината му на места ще е до 1000 метра. Морето няма да изчезне напълно, но загуба на една трета от обема му ще го превърне в биологично мъртво море.

„Първоначално това няма да засегне по-дълбоките райони, но в дългосрочен план спадът на морското равнище ще предизвика три ефекта, които ще доведат аноксия (липса на кислород) и в дълбините – казва геологът от университета в Утрехт (Холандия) и съавтор на изследването, Франк Веселинг (Frank Wesselingh). – По-малкото количество образуван лед през зимата, който е източник на много кислород; завишената концентрация на хранителни вещества, носени от реките; и повишаването на температурите ще създадат идеалните условия за загуба на кислород в дълборите райони, което ще означава край на всякакъв живот.“

Предложено


















Актуално



















Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Facebook
Loading