Колко време остава за човечеството на Земята?

Коперник ни завещава, че е погрешно да предполагаме уникалността си във Вселената

 301 

Алберто Иборт (Alberto Ibort), El Pais, 28 декември 2020 г.

Нашият вид ще съществува още между 205 100 и 8 милиона години и няма да колонизираме галактиката си. Това е само едно от поредицата заключения, които Джон Ричард Гот III (J. Richard Gott III) постулира в статията си: „Последици от принципа на Коперник за нашето бъдеще“.

Макар да изглеждат странни, ако се разглеждат в парадигмата на коперниковия принцип, твърденията на Гот съвсем не са невъзможни. Нашата малка планета, обикаляща около една обикновена звезда в съвсем нормална галактика, няма как да бъде уникална. Правилният подход към това понятията на Гот позволява да се направят лесни и точни изчисления за продължителността на различни събития, включително и темпоралните диапазони за съществуването на собствения ни вид.

Принципът е елементарен. Да предположим, че дадено събитие има лимит на темпорална продължителност, който е определен от две точки – t (начало) и t (край), от които втората е неизвестна. Ако наблюдението на събитието се извършва в определен момент t (сега), който не е изрично зададен и може да се отнесе към произволен интервал от време от лимита на общата продължителност, периодът от време, изминал от началото на събитието r = (t (сега) – t (начало)) / (t (край) – t (начало)), ще бъде число, симетрично разположено между и 1. Тогава вероятността r да е между 0,025 и 0,975 е 0,975-0,025 = 0,95, тоест имаме 95% вероятност 0.025 < r < 0.975.

Предефинирайки изчислението, получаваме: 1/39 t (минало) < t (бъдеще) < 39 t (минало), където t (минало) = t (сега) – t (начало) е времето, което е минало от началото на събитието, а t (бъдеще) = t (край) – t (сега) е оставащото време до края.

Използвайки този аргумент, известен като Delta t, можем да определим продължителността на всяко събитие, чиято обща продължителност е априори неизвестна, а момента, в който извършваме наблюдението на събитието, не е изрично зададен. Например аз посетих акведукта в Сеговия за първи път през 1973 г., тоест когато бяха изминали 1856 години от построяването му. Имайки предвид, че посещението ми не беше уникално разположено във времето (бях един от хилядите посетители през дадена година на XX век), прилагайки принципа на Коперник, бих могъл да изчисля, че акведуктът ще продължи да съществува 47,58 години < t (бъдеще) < 72384 години. Тоест имаме 95% вероятност акведуктът да просъществува поне до 2020 г., което всъщност вече е потвърдено.

Ами съществуването на нашия вид?

Ако приемем, че сме в произволен момент от историята на Homo sapiens, който броди по Земята от около 200 000 години, чрез аргумента Delta t можем да прогнозираме, че ще продължим да съществуваме между 5100 години и 7,8 x 106 години. Това означава, че на Земята ще има хора най-малко още 5000 години (колкото всъщност е времето, изминало от периода на управлението на Жълтия император Хуанди в Древен Китай до днес) и не повече от 10 милиона години (което като космическо или геоложко време се равнява на една въздишка: „sic gloria transit mundi“).

Четете още
Най-древните сперматозоиди са на възраст 100 милиона години

С малко повече прецизност аргументът Delta t е приложим и за оценка на общата популация на даден вид. Ако хронологично подредим всички индивиди в списък и нашето място в списъка не е фиксирано, можем да изчислим общия възможен брой индивиди от този вид, използвайки N (бъдеще) < 39 N (минало), където N (минало) е общият брой хора, съществували до момента, а N (бъдеще) е общият брой хора, които ще се родят от този момент нататък.

Получаваме, че общият брой на хората, които се очаква да съществуват, ще бъде между 1,8 милиарда и 2,7 трилиона. Тези цифри предполагат естествени регулации относно еволюцията на човешката популация и само сценарии, при които има адекватно редуване на увеличение и спад (стабилизиране) на пупулацията, са съвместими с тях. Не трябва да се преневрегва и факта, че през следващите 4 милиона години, човешката популация ще обитава една изключително обедняла планета. Разбира се, че няма как да се разширяваме експоненциално, ако не колонизираме Галактиката. Но това засега е невъзможно.

Не всички са съгласни с аргументите на Гот. Основната критика е, че не са темпорално универсални. Тоест не функционират, ако моментът за наблюдение на събитието е изрично зададен.

Въпреки това аргументът Delta t на Гот е новаторски инструмент, който ни предлага интерпретации и моделиране на обстоятелства от динамичната епохата в която живеем. Работейки с алгоритмите, осъзнаваме, че нашата цивилизация трябва да си дава ясна сметка за последствията от нейната дейност или бездейност и да полага извънредни усилия за гарантиране на оцеляването си.


Алберто Иборт (Alberto Ibort) e професор по приложна математика в Математическия департамент към Университета Карлос III в Мадрид, Испания (Universidad Carlos III de Madrid) от 1997 г. Преди това, в продължение на 10 години, е бил професор по теоретична физика в Департамента по математични методи на физиката към Мадридския университет Комплутѐнсе (Universidad Complutense de Madrid). Преподава и в Института по математически науки на Испания (ICMAT).

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Facebook
Loading