Панспермия: какво е това и до каква степен е доказана?

Панспермия

Хипотезата за панспермия предполага, че животът на Земята идва от космоса

 344 

Самуел Антонио Санчес (Samuel Antonio Sánchez Amador)

Животът е самодостатъчен сам по себе си, тъй като крайната цел на всички живи същества е оцеляването и, следователно, размножаването на видовете. В хипотезата „копнеж за живот“ ключово място заемат доказателствата на теорията за панспермия, според която е повече от вероятно да не сме сами в Слънчевата система.

Вдигайки поглед към нощното небе, е неизбежно да не помислим за безкрайността на Вселената, тъй като само нашата Слънчева система е на възраст 4,6 милиарда години и с диаметър 12 милиарда километра. Тези понятия са неразбираеми за човешкото съзнание и, следователно, е логично да се предполага, че идеята за „живот“, по начина, по който е конструирана в нашето мислене, не може да ни послужи за разпознаване на извънземен биологичен живот.

Хипотезата за панспермия постулира, че във Вселената има живот, транспортиран от метеорити и други космични обекти.

Какво е панспермия?

Панспермията е хипотеза, предполагаща, че животът съществува навсякъде във Вселената и се принася от едно място на друго, прикрепен към космическия прах, метеорити, астероиди, планетоидни комети, както и към изкуствени космически структури, създадени от човека.

Подчертаваме, че това е хипотеза, т.е. предположение, което се крепи на няколко логически стълба, конструирани от представените за съществуващи доказателства. Без предварително да обявяваме панспермията за фантастика, доказателствата, които представя трябва да се подложат на анализ и дебати, защото във времето, с напредването на технологиите, те се оказват все по-надеждни и възможни.

Трябва да сме наясно, че концепцията за „извънземни“, няма нищо общо с хипотезата за панспермия. Тук говорим за съществуването на микроорганизми, а не за морфологично сложни създания.

Екстремофили и оцеляване в космоса

Екстремофилът, както подсказва името му, е микроорганизъм, който може да живее в екстремни условия. Принципно тези микроскопични живи елементи обитават места, където живота на сложни животни или растения е невъзможен – било поради температура, киселинност, екстремна радиация и редица други фактори, които са вредни за „нормалните“ живи организми. Възниква логичният въпрос: могат ли екстремофилите да живеят в космоса?

За да намерят отговор на този въпрос, учените транспортираха до сателитите Foton спори на бактерията Bacillus subtilis, за да бъдат изложени на реални космически условия. Спорите бяха принесени в три форми: 1) Самостоятелно наслояване на спори, без никаква защита; 2) Спори, примесени с глина и пясък; 3) Спори, принесени в твърди скални обекти.

По този начин се имитираше космически прах, метеорити и други обекти, тоест естествените неорганични тела в космоса.

След две седмици в космически условия, способността за оцеляване на бактериите се определя в зависимост от броя на съществуващите колонии. Резултатите са изненадващи:

  • Самостоятелно наслоените спори, без никаква защита, бяха напълно деактивирани.
  • Колониите на спорите, примесени с глина и пясък, се размножиха три пъти.
  • Колониите на спорите, принесените в твърди скални обекти, се размножиха почти 100%.

Това само потвърждава хипотезата, която е изведена от тестове на Земята: при напускане на атмосферата, ултравиолетовото лъчение, генерирано от слънчевата светлина, е вредно за живите организми на планетата ни. Експерименти като този обаче доказват, че твърдите минерали действат като „щитове“ за микроорганизмите, пренасяни в тях.

Представените данни предполагат, че скалистите небесни тела с диаметър от няколко сантиметра биха могли да защитят определени форми на живот от екстремното ултравиолетово лъчение, докато обекти с микроскопични размери, може би не осигуряват необходимата защита за запазване на живота в космоса.

Литопанспермия

Литопанспермията е най-разпространената форма на панспермията и се основава на транспортирането на микроорганизми от твърди тела като метеорити. От друга страна говорим и за радиопанспермия, според която микробите могат да се транспортират дори само чрез звездната радиация. Основната критика към радиопанспермията е, че не взима под внимание леталното въздействие на космическите лъчения. Тоест: как бактерията ще оцелее без никаква защита?

Примерът по-горе демонстрира част от процеса при транспортиране на микроорганизми между планетарни тела, но пътуването е също толкова важно, колкото и кацането. Поради тази причина хипотезите, които предимно трябва да бъдат анализирани, са онези, които предполагат жизнеспособност на микроорганизмите при напускане на едно космическото тяло и преди пристигането в друго.

Що се отнася до движенията на космическите тела, микроорганизмите трябва да са способни да издържат на ефектите от екстремно ускорение и сблъсъци – например, драстично повишаване на температурата по повърхността на обекта носител. Тези екстремни условия са успешно симулирани в лаборатория, с помощта на ускорители и ултрацентрифуги, но не е задължително да се приемат за абсолютни доказателства за жизнеспособност на микроорганизмите, след напускане на всяко космическо тяло.

Друг деликатен момент в космическия транзит, е навлизането му в атмосфера. За щастие, на нашата планета съществуват условия за този вид симулации и, посредством сондажни ракети и орбитални апарати, разполагаме с редица резултати от тестове за навлизане на микроорганизми в земната атмосфера.

Транзита на спорите от Bacillus subtilis, инокулирани в гранитни скалисти тела, след изстрелването им с ракета, също са били подложени на атмосферна свръхскорост. Резултатите са поразителнимикроорганизмите, разположени по фронталната повърхност на минерала, не са оцелели (тя е била подложена на най-екстремните температури, 145°С), но онези, разполагащи се в страничните и задни повърхности, са непокътнати и живи.

Казаното до тук означава: въпреки че този живот е възможен само при определени условия и специфични параметри, от експериментална гледна точка, присъствието на живот в космическите минерални тела изглежда напълно правдоподобно.

Все по-неоснователна критика

Основните критики към хипотезата за панспермия са, че тя не дава отговор за самия произход на живота, а само поставя вече съществуващ живот в небесно тяло. Да, микроорганизмите, циркулирайки из Вселената, биха могли да достигнат Земята, носени от метеорити и да „посеят“ живота, но откъде първоначално са дошли тези бактерии в самите метеорити?

Трябва да се има предвид, че терминът „панспермия“ е използван в най-основното си значение за първи път още през V век., и през цялото това време, до днес, критиците му са наслагвали теории за неговата несъстоятелност във векове, маркирани от недостатъчно познание по въпроса. Тези наслагвания, без съмнение, оказват въздействие и върху съвременното значение на термина.

Новите научни постижения идват с опит за корекции на значенията и възможността за панспермията, защото, както видяхме, оцеляването на микроорганизми докато напускат земната атмосфера, в свободен космически транзит и след навлизане в атмосферата ни, вече е демонстрирано. Разбира се, че се налага едно уточнение: всички данни, с които разполагаме, са събрани в експериментални условия със земни микроорганизми.

Четете още
Биомаркери: биологичните подписи на други планети

Заключение

И така: възможна ли е панспермията? От теоретична гледна точка, да. Вероятна ли е панспермията? Научните тестове я потвърждават като абсолютно вероятна. И накрая: доказана ли е панспермията? Страхувам се, че все още, не.

Въпреки че експерименталните тестове потвърждават правдоподобността на тази хипотеза, все още не е дошъл денят, когато паднал на Земята метеорит, ще донесе извънземен живот. Докато това не се случи, панспермията (особено литопанспермия) ще остане хипотетична. Нейната правдоподобност може да бъде обявена само чрез неопровержими доказателства. Дотогава ние, хората, ще продължим да гледаме към звездите и да се чудим дали сме сами във Вселената.


Библиографски справки:

  • Ginsburg, I., Lingam, M., & Loeb, A. (2018). Galactic panspermia. The Astrophysical Journal Letters, 868(1), L12.
  • Horneck, G., Rettberg, P., Reitz, G., Wehner, J., Eschweiler, U., Strauch, K., … & Baumstark-Khan, C. (2001). Protection of bacterial spores in space, a contribution to the discussion on panspermia. Origins of Life and Evolution of the Biosphere, 31(6), 527-547.
  • Napier, W. M. (2004). A mechanism for interstellar panspermia. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, 348(1), 46-51.
  • Wickramasinghe, C. (2015). VIVA PANSPERMIA!. In VINDICATION OF COSMIC BIOLOGY: Tribute to Sir Fred Hoyle (1915-2001) (pp. 317-322).
  • Bochkarev, N. G. (2017). Limits on panspermia. Astronomy Reports, 61(4), 307-309.

Самуел Антонио Санчес Амадор (Samuel Antonio Sánchez Amador)

Биолог

Завършва биология в Университета Alcalá de Henares (2018). Магистър е по зоология от Университета Complutense в Мадрид (2019). Като студент се специализира в поведението на животните – еволюция, паразитология и морфологични адаптации на животните към околната среда. За две години е бил част от екипа на Националния природонаучен музей, където придобива познания по генетика и наследственост. Автор е на редица научни статии за еволюция на животните, психология и медицина.

 

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading