Как да открием живот на Венера

Как да открием живот на Венера

Съобщението за откриване на възможен биологичен живот на Венера поднови интереса към изследването ѝ

 224 

Откритието на възможни биомаркери в атмосферата на Венера, обявено тази седмица, възкреси интереса към тази планета. Този свят е най-близо до Земята и най-сходен по размер и произход. Повече от 2 милиарда години на Венера може да е имало океани и среда, подходяща за възникване на живот. Подобна е еволюцията и на другата ни съседна планета – Марс.

И в двата съседни свята нещо се е объркало във времето, балансът им се е нарушил и те губят водата си. Но е възможно преди или в процеса на тези катаклизми, на двете планети да са възникнали и дори оцелели живи организми (защитени под земята на Марс или в атмосферата на Венера). Това е хипотеза, възникнала в края на 60-те години, но забравена и неизследвана. Що се отнася до Слънчевата система, след първоначалния интерес към Венера през 70-те и 80-те години на миналия век, изцяло насочваме изследователския си интерес към Марс. Една от основните причини за това е, че до там можем да стигнем много по-лесно, отколкото до Венера.

Повърхността на Венера е почти 500°С – достатъчна за топене на оловото. Планините и равнините на планетата са невъзможни за посещение от хората, не само поради топлината, но и защото са защитени от плътните облаци в атмосферата на планетата (90 пъти по-плътни от тези на Земята), генерирайки налягане еквивалентно на водното налягане на 1000 метра дълбочина. Дори и най-модерните ни космически апарати, биха оцелели на повърхността на Венера само няколко часа, преди да се разтопят. Ето защо Венера остава непозната планета.

Съобщението за отриване на фосфинов газ в атмосферата на Венера, който на Земята почти винаги се свързва със живи организми, предизвика много еуфория и дискусии. Но това откритие е резултат на така нареченото „предварително наблюдение“, което предстои да бъде потвърдено с помощта и на други видове наземни телескопи. Но всички технологии, с които разполагаме, вероятно не са в състояние да отговорят на най-важния въпрос: какво е генерирало този газ – неизвестен геохимичен процес или микроб, съдържащ се в капките от сярна киселина, валящи над планетата? Отговорът на този въпрос изисква да отидем там и точно това планират водещите космически агенции.

Първата мисия на NASA, която ще ни върне на Венера, все още е на ниво проучване и едва ли ще стартира преди 2026 г.. Тя е наречена Davinci+ и конструира космически апарат, – метална сфера с диаметър един метър и батискафово покритие – който трябва да прекоси враждебната атмосферата, достигайки повърхността  на Венера само за 1 час. Тази сонда ще бъде оборудвана с инструменти, подобни на марсохода Curiosity Martian и които ще предоставят най-подробни данни за състава на атмосферата, потвърждавайки или отхвърляйки съществуването на живот?

„Изследването ще ни предостави много данни, както за непознати химични елементи и съединения на планетата, така и за съществуването на биологични молекули“, обяснява ръководителят на мисията, Джеймс Гарвин (James Garvin), от Goddard Space Flight Center (GSFC) на NASA.

Сондата Davinci+ е оборудвана с орбитален модул, който ще изучава планетата в орбита, изследвайки уникалната топография на Венера – региони от равнини и планини с височина до 4000 метра, които нямат еквивалент Земята. Davinci+ е един от четирите проекта, кандидатстващи за финансиране от NASA, за да отидат до Венера. Агенцията ще обяви печелившия проект през лятото на 2021 г..

Една от основните цели на мисията е да се анализират благородни газове, които са „като вкаменелостите – могат да съхраняват информация за планетата отпреди милиони години и да ни дадат индикации за съществуването на океани и някаква форма на живот“, обяснява Хорхе Пла-Гарсия (Jorge Pla-García), астрофизик от Центъра по астробиология в Мадрид.

„За да се търси живот на Венера, не е нужно да се ходи там, а да се разбере какви са химическите процеси, протичали и протичащи на планетата. През 70-те години беше направена грешката при оборудването сондите на Viking с инструменти за търсене на живот, вместо първо да се установят химичните параметри на почвата. Резултатът беше: фалшиви индикации за живи организми. Това, което се случва сега с фосфина, е абсолютно същото – няма гаранции, че наличието на този газ в атмосферата на Венера, се дължи на биологичен процес“, казва Пла-Гарсия.

Химичните характеристики на фосфина и възможният му произход са не докрай познати дори на Земята. Авторите на откритието, публикувано тази седмица, твърдят, че фосфинът се генерира от микроби, които живеят в среда без кислород – като чревния тракт на животни и хора, на дъното на езера, в оризови полета и фекални води. Но тези среди не са детайлно изследвани, така че не е установено дали фосфинът е резултат от разлагането на органични вещества или микробите, които теоретично го произвеждат, го използват за жизнен цикъл. Авторите на изследването предполагат, че генерирането на фосфин може да е защитен механизъм на организмите, тъй като това е токсичен газ, който дори е използван като химическо оръжие. Но докато не е категорично доказано, че фосфинът се образува единствено от живи организми, не може да се смята за надежден биомаркер.

Ренбин Жу (Renbin Zhu), планетарен учен от Китайския университет за наука и технологии, е търсил фосфин в земната среда и атмосфера и го открива в големи количества в покрити с пингвинен и птичи тор скали в Антарктида. Жу споделя мнението си за откритието от тази седмица: „Много проучвания показват, че фосфинът може да се генерира от биохимични процеси – чрез бактериална редукция на фосфатите. Но също така има изследвания, потвърждаващи, че този газ е възможно да се генерира от небиологичени процеси –  редукция на фосфатите в скали с апатит и брушит. Ако има фосфин на Венера, той със сигурност ще е следствие от редукция на фосфатите. И двете възможни редукции обаче трябва да бъдат подробно проучени“.

Четете още
Биосигнатура: така се търсят обитавани планети

Ако мисията на NASA стане реалност, следващият етап от изследването на Венера ще се нарича EnVision – роботизирана мисия на Европейската космическа агенция (ESA), в сътрудничество с NASA, която е в процес на проучване и, ако бъде одобрена, може да стартира през 2032 г..

„Тази мисия ще направи подробна карта на повърхността и на недрата на Венера“, обяснява Дмитрий Титов, научен ръководител на проекта. – „Сондата ще изследва гравитационното поле и състава на атмосферата, за да се установи геологията и еволюцията на планетата. Няма да се търси живот директно, но от данните ще може да се заключи, дали в миналото на планетата климатът е бил по-малко враждебен, за да е било възможно наличието на живи организми.“

В продължение на две десетилетия страната, която направи най-много за изследването на Венера, беше Съветският съюз. На СССР се дължат голяма част от първоначалните ни познания за тази планета. Изследвайки Венера, Съветите бяха първата страна, която: навлезе в извънземна атмосфера – 1967 г., с Венера 4; кацна на друга планета – 1970 г., с Венера 7; направи първите изображения на повърхността на друга планета – 1975 г., с Венера 9. Програмата приключва през 1984 г. Сега Русия иска да развие постиженията от комунистическата ера на Венера с Venera D, мисия, която може да стартира още през 2026 г..

Вероятно единственият начин да се докаже, че на Венера има живот, е като се донесе на Земята. Това налага роботизирана мисия за вземане на проби и транспортирането им до нашата планета, начинание, изискващо много напреднала технология, която засега се проектира само за Марс.

„Нашите познания за Венера и нейната геология са това, което имахме за Марс през 70-те години на миналия век“, казва Титов. – „Все още не сме използвали всички възможности, които ни дават орбиталните космически кораби, сондите за кацане и балоните.“

Четете още
NASA търси доказателства за паралелни вселени

След няколко десетилетия, когато всички тези възможности са изчерпани, ще дойде и истинското предизвикателство. Ако възможността за живот на Венера остане отворена, ще трябва да помислим как да го открием.

„За целта“, – казва Хорхе Пла-Гарсия, – „вече няма да е достатъчно улавяне на фосфин, който се оказва ненадежден биомаркер, тъй като може да се образува и без наличието на живот, а по-скоро ще е необходимо да се се насочат проучванията за наличие на липиди, пептиди, ДНК или РНК – съединения, които категорично биха доказали съществуването на живот такъв, какъвто го познаваме. И нещо много важно: не трябва и да си помисляме да пренасяме предполагаеми форми на живот от Венера на Земята. Това е въпрос на планетарна защита – може да се генерира кръстосано замърсяване със земния живот, което да се окаже опасно. Идеалният вариант е проучванията да се провеждат в Международната космическа станция или в бъдещата орбитална станция, която ще се създаде на Луната. И ако се открият Венерианци, ще трябва да стоим настрана.“

El Pais

 

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading