Извънземният живот на Венера: наука или фантастика

Според астрoфизици oбявяването на доказателствата е „безразсъдно“ и „прибързано“

 521 

Март 2014 г.: учените шокират света с обявление за най-важното откритие за произхода на Вселената – гравитационни вълни, наречени „ехото“ от Големия взрив.

Откритието е публикувани във водещи научни медии и експертите приемат Нобеловата награда за екипа от астрономи за даденост.

Януари 2015 г.: същите учени се отказват от откритието си и се извиняват на научната общност, обявявайки, че това, което са описали като „ехо“ от Големия взрив, състоял се преди около 14 милиарда години, всъщност не съществува, а е генериран от погрешно тълкуване на данните.

Вълните, приписвани на Големия взрив, всъщност са сигнали, излъчвани от разпръснат из Млечния път космически прах. И откритието се превърна на прах.

Пет години по-късно, съобщението за откриването на газ в атмосферата на Венера, който може да съдържа микроби, породи вълни от еуфория в научните среди, въпреки някои съмнения на уважавани астрофизици.

Проучването е публикувано на 14 септември 2020 г. в списанието Nature Astronomy и в Кралското астрономическо общество в Лондон и е обявено като най-достоверното доказателство за извънземен живот, откривано някога от науката.

Обяснението: молекулите фосфин, идентифицирани в атмосферата на Венера, съществуват на Земята само като резултат от репродукцията на микроби, живеещи в чревния тракт на някои животински видове и в среда с ниско съдържание на кислород, като блатата, например.

Извънземният живот на Венера
Дуилия Фернандес де Мело

Тъй като няма друго обяснение за естественото присъствие на фосфин, освен репродукцията на живи организми, откритието може да се смята като доказателство за живот в атмосферата на Венера.

Водещи учени обаче, като бразилския астрофизик Дуилия Фернандес де Мело (Duilia Fernandes de Mello), заместник-ректор на The Catholic University of America във Вашингтон и изследовател на NASA, в продължение на 18 години апелират за повече прецизност и задълбоченост при подобни твърдения.

„Учените, понякога нетърпеливи да оповестят резултатите си, в крайна сметка, под въздействието на еуфорията, правят грешки“, казва Де Мело пред BBC Brazil.

Извънземният живот на Венера
Молекулата на фосфина се състои от един фосфорен атом и три водородни атома. / ESO/M.KORNMESSER/L.CALCADA/NASA

Според бразилската астроложка, участвала в откриването на свръхновата SN1997 и член на екипа, идентифицирал така наречените „сини мехурчета“, съобщението за Венера е „безразсъдно, липсва потвърждение и може да е резултат от съвпадение“.

„Ние сме в много сложна фаза на научната дейност в астрологията и астрофизиката, където напоследък се допускат хора с недоказан научен капацитет и използващи съмнителни научни методи в проучванията си. Така че трябва да бъдем много внимателни с твърденията за всяко ново откритие и да подлагаме доказателствата на строга и безпристрастна научна проверка.“, казва Де Мело.

Съвпадение?

Астрономи от Cardiff University, Уелс, в партньорство с учени от Обединеното кралство, САЩ и Япония, в ново изследване установиха наличието на молекули фосфин в облачния газ на Венера, идентифицирани с телескопа James Clerk Maxwell, на Хаваите.

Наличието на фосфин на Венера беше потвърдено и от гигантския телескоп Alma от обсерваторията в пустинята Атакама, Чили.

„Това са два напълно различни и независими инструмента“, – казва Де Мело, – „необходимо е да имаме потвърждение от втора инстанция като Alma, който е много прецизен телескоп“.

Извънземният живот на Венера
Антените на телескопа Alama от обсерваторията в чилийската пустиня Атакама. / ESO

Основният въпрос, разглеждан от екипа учени от Cardiff University, ръководен от професор Джейн Грийвс (Jane Greaves), е за произхода на фосфина, открит в атмосферата на Венера и възможността молекулата му да е различна от тази на Земята, т.е. да е резултат от процеси, които не включват живи организми.

В прессъобщение Грийвс апелира: „Надяваме се цялата научна общност да ни съдейства при изясняване на факторите за наличието на фосфин на Венера, за да се избегнат пропуски и неточности. Ако някой има доказателства за молекула на фосфин, при процеса на генериране на която се изключват живи организми, апелираме коректно да ги оповести. Всички заинтересовани учени имат достъп до нашите статии и данни – така работи науката“.

В публикацията, представяща откритието, авторите отбелязват, че са провели поредица от тестове в опит да идентифицират естествен, небиологичен произход на молекулата на фосфина. Но не откриват такива индикации.

Извънземният живот на Венера
Фосфинът е намерен в облачните системи на Венера на височина между 50 и 60 километра. / EPA

„При получаване на данните на проучването има силна взаимозависимост между сигнала, излъчван от проучвания обект, в случая Венера, и шума от процеса на наблюдение – от земната атмосфера или използваните инструменти, например. В този случай съотношението между шум и сигнал е силно дебалансирано – шумът почти доминира над сигнала. Когато се работи с много слаби сигнали, необходимо е наблюдението да се проведе няколко пъти, за да се избегне съвпадение – например, с грешен сигнал (шум, объркан със сигнал)“, уточнява Де Мело.

Извънземният живот на Венера
Дуилия Фернандес де Мело обръща внимание на метода, използван за идентифициране на фосфин в атмосферата на Венера. / CAMPUS PARTY BRASI

Опитът прави учения скептичен към знанието и противник на научно-популярната наука: „Венера няма да си отиде, нали?“

Претегляне

Дуилия Фернандес де Мело: „Предвид презумпцията, че дадено вещество, свързано с живот на друга планета, е изключително важно събитие, смятам за неразумно да се прибързва с твърденията. Мисля, че екипът, публикувал това изследване, прибърза с оповестяването му. Сигурна съм, че има какво още да се проучва, преди да се твърди за съществуването на извънземен живот.“

NASA: „Агенцията не е страна в проучването и не може да коментира резултатите. Ние обаче вярваме в процеса на научната партньорска проверка и очакваме дискусия, която да последва публикацията“.

Според изследването, газът фосфин се разполага в средните слоеве на атмосферата на Венера. Концентрацията му е ниска – от 10 до 20 части от 1 милиард атмосферни молекули. Но в контекста за произхода му, това е доста важно.

Според експертите, един от най-добрите начини за избягване на грешки в проучванията, е използването на аероботи. / NASA-JPL/CALTECH

Хипотеза, подобна на тази на Де Мело, се появи в статия, публикувана от изданието The Planetary Society, което е основано от Карл Сейгън – първият учен с хипотеза възможността за живот в облаците на Венера в статия, публикувана през 1967 г., в съавторство с молекулярния биофизик Харолд Моровиц.

„Отделянето на фосфиновият сигнал от шума изисква сложно моделиране и анализ на данните. Този процес не е застрахован от грешки. Възможно е анализът на авторите да съдържа неточности или да игнорира важен контекст, което да доведе до невярна констатация. Независими научни екипи трябва да повторят наблюденията, за да потвърдят или отрекат истинността на сигнала“, се казва в публикацията.

В интервю за BBC професорът от University of OxfordКолин Уилсън (Colin Wilson), който, между 2006 г. и 2014 г. е работил по космическия кораб Venus Express на Европейската космическа агенция (ESA), призова към предпазливост, но каза, че вярва в използваната методология.

„Дори и ако твърдението за фосфин на Венера се окаже грешна спектроскопска интерпретация, което не мисля, че е така, това е наистина едно вълнуващо откритие и ще провокира нови изследвания. Според мен живот в облаците на Венера е толкова малко вероятен, че по-скоро ще открием небиологични начини за генериране на фосфинови молекули, отколкото живи организми, като причина за съществуването им“, казва Уилсън.

Четете още
Далечна галактика поставя под въпрос теориите ни за формиране на Вселената

Мисии до Венера

Венера има екстремни атмосферни условия, за да поддържа живота такъв, какъвто го познаваме. Температурата на повърхността на планетата надвишава 400°C.

Запитанa от BBC Brazil за причините, които биха провокирали евентуална прибързана публикация, Де Мело припомня, че „сме в решаващ момент за подготовка на космически мисии, както в Европа, така и в САЩ“.

През февруари, тази година, NASA обяви два финални проекта за проучване на Венера. Кой от тях ще бъде стартиран, агенцията ще публикува през 2021 г..

Атмосферата на Венера съдържа 92% въглероден диоксид. / ESA

Освен това в средата на следващата година ESA планира мисия до Венера, за проучване на геологията на планетата и химичния състав на атмосферата ѝ.

„Подобни открития стимулират и мотивират нови проучвания и мисии“, – казва бразилката. – „Хипотезата за извънземен живот се върти в главите на всички ни и понякога несъзнателно, подведени от силното си желание да отидем до Венера, прекрачваме от наука към фантастика“.

BBC

 

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading