Потвърден е крайъгълният камък на Теорията на относителността на Айнщайн

Теорията на относителността на Айнщайн

Проучване на странна звезда, 1.44 пъти по-тежка от Слънцето, но само 25 километра в диаметър, потвърждава „универсалността на свободното падане“ от Обща теория на относителността на Айнщайн

 1,728 

Ново изследване, публикувано в сп. Astronomy and Astrophysics, потвърждава, че Теорията на относителността на Айнщайн е валидна за силно самогравитиращи обекти, като неутронните звезди.

С помощта на радиотелескопа Nançay, Cher department, Франция, астрономи успяха да наблюдават и запишат радио сигнал, генериран от неутронна звезда, обикаляща около две звезди „бели джуджета“, които са с по-слаба гравитация. Това съзвездие е разположено в центъра на пулсара PSR J0337+1715.

Според принципа на „универсалността на свободното падане“ от Обща теория на относителността, ако две тела попадат в едно и също гравитационно поле, то те се ускоряват еднакво, независимо от масата, обема и състава си. Това е тереотезирано още от Галилей, който, за да докаже хипотезата си, пуска предмети с различна маса от голяма височина и проследява дали ще паднат едновременно на земята.

Четете още
Неизвестна генетична линия на мумия от Андите

Между другото, в научната общност винаги е имало и съмнения, относно универсалността на теорията на Айнщайн, поради някои несъответствия между квантовата механика и общата относителност, и непознаването на тъмната материя.

Д-р Гийом Войсин (Guillaume Voisin) от The University of Manchester, ръководител на проучването, казва: „Всеки пулсар генерира радиовълни, разпръскващи се в пространството. При завъртане, PSR J0337+1715, излъчваше много силно радио лъчение, което съвсем ясно можехме да наблюдаваме с телескопа Nançay“.

Теорията на относителността на Айнщайн
Радиотелескопът Nançay, Франция

Докато пулсарът се движи по орбитата си, излъчваната от него светлина пристига по различно време до Земята. Чрез прецизното измерване с точност до наносекунда и математически модел на различните времена на пристигане на лъчите,  учените изчисляват таекторията и скоростта на неутронната звезда.

Възможността и методът за тези изчисления категорично доказват „универсалността на свободното падане“ от Обща теория на относителността на Айнщайн, като валидна за неутронните звезди.

 

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading