Потвърден е крайъгълният камък на Теорията на относителността на Айнщайн

Теорията на относителността на Айнщайн

Проучване на странна звезда, 1.44 пъти по-тежка от Слънцето, но само 25 километра в диаметър, потвърждава „универсалността на свободното падане“ от Обща теория на относителността на Айнщайн

 2,040 

Ново изследване, публикувано в сп. Astronomy and Astrophysics, потвърждава, че Теорията на относителността на Айнщайн е валидна за силно самогравитиращи обекти, като неутронните звезди.

С помощта на радиотелескопа Nançay, Cher department, Франция, астрономи успяха да наблюдават и запишат радио сигнал, генериран от неутронна звезда, обикаляща около две звезди „бели джуджета“, които са с по-слаба гравитация. Това съзвездие е разположено в центъра на пулсара PSR J0337+1715.

Според принципа на „универсалността на свободното падане“ от Обща теория на относителността, ако две тела попадат в едно и също гравитационно поле, то те се ускоряват еднакво, независимо от масата, обема и състава си. Това е тереотезирано още от Галилей, който, за да докаже хипотезата си, пуска предмети с различна маса от голяма височина и проследява дали ще паднат едновременно на земята.

Четете още
Норман Фостър: бъдещето е в адаптиране към промените, иновации в архитектурата и... Луната

Между другото, в научната общност винаги е имало и съмнения, относно универсалността на теорията на Айнщайн, поради някои несъответствия между квантовата механика и общата относителност, и непознаването на тъмната материя.

Д-р Гийом Войсин (Guillaume Voisin) от The University of Manchester, ръководител на проучването, казва: „Всеки пулсар генерира радиовълни, разпръскващи се в пространството. При завъртане, PSR J0337+1715, излъчваше много силно радио лъчение, което съвсем ясно можехме да наблюдаваме с телескопа Nançay“.

Теорията на относителността на Айнщайн
Радиотелескопът Nançay, Франция

Докато пулсарът се движи по орбитата си, излъчваната от него светлина пристига по различно време до Земята. Чрез прецизното измерване с точност до наносекунда и математически модел на различните времена на пристигане на лъчите,  учените изчисляват таекторията и скоростта на неутронната звезда.

Възможността и методът за тези изчисления категорично доказват „универсалността на свободното падане“ от Обща теория на относителността на Айнщайн, като валидна за неутронните звезди.

 

Предложено


















Актуално



















Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Facebook
Loading