Програмата Артемис, с която САЩ планира да колонизира Луната

Програмата Артемис

NASA е под огромен натиск да върне хората на Луната до 2024 г. и това все повече изнервя Русия

 554 

NASA наскоро обнародва програмата Артемис (Artemis), в която се представят, дългосрочните намерения на космическата агенция.  Артемис е опит за регулиране на проучванията и добив на ресурси от Луната, а като стъпка от програмата, се планира мисия, която да отведе до спътника ни и първата жена.

На 15 май, когато беше официалното представяне на програмата, Джим Брайдънстайн (Jim Bridenstine), директор на NASA, зяви в Twitter: „Това е нова епоха в космическите проучвания“.

Брайдънстайн определи споразуменията като „набор от принципи за създаване на безопасна и прозрачна среда, улесняваща проучванията, научните и търговските дейности в полза на цялото човечество“.

Какво, всъщност, съдържа програмата Атемис и как формулира бъдещите лунни проучвания?

Програмата Артемис
САЩ планира да се върне на Луната до 2024г.

Правила на играта

Артемис задава правилата, които трябва да бъдат спазвани от публични и частни институции, изпълняващи проекти за проучвателни, научни, търговски и комерсиални мисии до Луната.

Програмата се базира на Договора за космическото пространство (OST), обнародван от ООН през 1967 г., който се смята за правната рамка за космическите проучвания.

Безопасни зони

Освен правилата за поведение, програмата регулира и извличането на ресурси от Луната, нещо, което не се разглежда от Договора за космическото пространство на ООН.

„Възможността за добиване на природни ресурси от Луната, Марс и астероиди, ще бъде от решаващо значение за устойчиво изследване и развитие на космосмическите проучвания“, се казва в Артемис.

За да се избегнат конфликти на интереси, документът регулира създаването на така наречените „безопасни зони“, които означават, че всеки търговски субект, имащ намерение за проучвания и добиване на ресурси, трябва да заяви пред NASA местоположението и целта на проектите си. Ако в последствие, друг търговски субект прояви интерес към същия район, неговата заявка за проучвания и добив ще бъдат отхвърлени от космическата агенция. Така, всеки търговски субект ще работи в своята „безопасна зона“.

Приватизация на Луната

Идеята за „безопасни зони“ е в съответствие с изпълнителна заповед, издадена от Белия дом през април, която гласи, че „всеки американец трябва да има възможност да участва в проучване, възобновяване и използване на ресурси от космоса“.

В друг параграф на същия документ се казва: „САЩ възприема космосмическото пространство като глобално общо благо за цялото човечество и насърчава публичното и частното използване на природните ресурси“.

Концепцията за „безопасни зони“, формулирана в Артемис, обаче, има и противници.

Дмитрий Рогозин, директор на руската космическа агенция Роскосмос, изразява несъгласие с Артемис.

„Принципът на нашествие е един и същ, независимо дали става въпрос за Луната или Ирак“, писа Рогозин в Twitter. Според него „тази инициатива на NASA ще произведе един нов Ирак или Афганистан“.

Програмата Артемис
През следващите години се очаква интересът към търговски мисии до Луната да нараства.

Списанието Newsweek публикува изказване на Димитри Песков, говорител на Кремъл, в което се заявява, че „програмата Артемис се нуждае от задълбочен анализ, от гледна точка на международното право. В Договора за космическото пространство на ООН ясно се казва, че никоя държава няма право да притежава територии в космоса, но не се споменава нищо за проучване и добив на ресурси“.

Мишел Хелън (Michelle Hanlon), от Катедрата за космическо право към University of Mississippi, казва: „И двете държави, САЩ и Русия, се притесняват от възможноста за присвояване на територии от Луната. Ако погледнем цинично на въпроса, няма съмнение, че „безопасните зони“ се оказват удобен начин за претенции за собственост. Вез съмнение ще има много конфликти в тълкуването на правото за добив на природни ресурси от Луната, но трябва да се разграничим от традиционното значението на тернина „собственост“, за да можем да се фокусираме върху съхранение на персоналa и оборудванеto при тези екстремни условия. Ясно е, обаче, че няма как да се започне извличане на космически ресурси, преди САЩ и Русия да съгласуват принципите си.“

В този смисъл, Хелън приветства програмата Артемис, защото поне „имаме докумен, който да сложим на масата за преговори“.

Добив на ресурси от Луната

Добивът и извличането на ресурси от Луната може да изглежда като идея от научната фантастика, но експертите не са на това мнение.

Четете още
Биополитика и Коронавирус

Пол Бърн (Paul Byrne), професор по планетарна геология към University of North Carolina , смята, че „добивът на лунни ресурси ще се случи до 20 години“.

Предполага се обаче, че извлечените от Луната ресурси няма да се транспортират на Земята, а на други планети в Слънчевата система Марс, например.

„Няма търговска логика да се добива на Луната и да се доставя до Земята, защото, доколкото сме запознати, на Луната няма да открием нещо, което да не можем да се добие на Земята на доста по-ниска цена“, казва Бърн пред BBC.

Програмата Артемис
Капсулата „Орион“ се изгражда, за да отведе следващите астронавти на Луната.

Според него, Луната не е подходящото място за добив на злато, платина или други ценни метали и елементи, тъй като е много вероятно те да са на дълбочина, до която е невъзможно да достигнем.

Съществува възможност за извличане на хелий-3, изотоп на хелия, който генерира големи количества чиста енергия и би могъл да се използва като гориво за термоядрени реактори. Проблемът е, че все още не знаем какви количества хелий-3 има на Луната.

„Това, в което виждам най-голям смисъл,“ – казва Бирн, – „е изграждането на лунна инфраструктура, за да може добитите природни ресурси, да се използват на самата Луна, практика, наречената от NASA „използване на ресурси на място“ (ISRU)“.

Предполага се, че под дебелия лед на северния и южния полюс на Луната са концентрирани находища, които могат да служат за ракетно гориво.

Създаването на лунен парк от превозни средства, ще намали разходите за пътуване и ще удължи значително престоя ни там.

Бърн казва, че съществуват и други възможности, като например използването на лунната почва за производсто на тухли, с които да се покриват пластмасови или метални постройки и съоръжения, предпазвайки ги от радиацията.

„Става въпрос за употреба за лунно строителство на ресурси, добити на самата Луна, защото транспортирането им от Земята би било изключително скъпо. Все още, обаче, сме много далеч от устойчива минна индустрия на нашия спътник. Мразя да съм циничен, но не знам как бихте могли да спечелим от подобна дейност. Може би след 60 или 100 години тези ми думи ще звучат глупаво, но поне засега този пазар трябва да бъде измислен“, добавя Бърн.

Геологът е скептичен и по отношение на самата идея да се върнем на Луната до 2024 г., „защото „това е изключително амбициозна времева рамка“.

Въпреки всички резерви, Бърн смята, че интересът към извличането на природни ресурси от лунната повърхност, ще продължи да расте, понеже е неизбежно, в дългосрочен план, хората да имат търговски интереси в космоса.

 

1 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading