Защо негрите в Америка не могат да дишат

Защо негрите в Америка не могат да дишат

Джордж Флойд беше заразен с коронавирус, после уволнен от работа, а накрая умря под коляното на бял полицай. Историята му илюстрира расовата пропаст, над която е увиснала Америка

 868 

Смъртта на този 46-годишен мъж, чието име и агония обиколиха света, се губи в джунглата на статистиката, фиксираща какво означава да си чернокож в Съединените щати. Половин век след падането на Закона за сегрегацията, почти 200 години след премахването на робството и след онзи, наситен със символика, избор на американците, избирайки чернокож президент, Америка продължава да е надвесена над пропастта на расизма. Америка, където се оказа, че бели и черни не живеят един и същ живот. Нещо повече – двете раси в буквален смисъл не обитават едно и също парче земя.

Първите продължават да печелят повече пари от вторите, радват се на по-добро здравеопазване и е много по-малко вероятно да приключат дните си, задържани от четирима полицаи, за осем минути и 46 секунди, викайки: Не мога да дишам.

Такъв беше краят на Флойд на 25 май в Минеаполис. Смърт от полицейска бруталност, която надигна вълната от протести, невиждани от след убийството на Мартин Лутер Кинг. Името на Флойд е поредното в дълъгия списък от неразкрити смъртни случаи на полицейско насилие. „Черният списък“ свидетелства, че екстремните прояви на расисизъм са живи в съзнанието и безсъзнанието на тази страна – вид сегрегация, различна от правната, до голяма степен икономическа и която се предава от десетилетие в десетилетие.

Миналият петък фондовите борси отбелязаха изненадващо покачване на броя работни места в Съединените щати: нивото на безработицата се сви през май, от 14,7% на 13,3%, благодарение на първите свежи глътки въздух след пика на пандемията. Но чернокожите отново не влязоха в този списък, при тях безработицата продължи да нараства – от 16,7% на 16,8%.

„Със закона за гражданските права се премахна сегрегацията и черните граждани бяха обявени за равноправни американци, но това се оказа недостатъчно за умъртвяване на социалната несправедливост. Проблемите на расова и икономическа дискриминация останаха. А силите за сигурност се превърнаха в бастион за правата на белите“, казва Кевин Гейнс (Kevin Gaines), професор по гражданско право и социална справедливост в Julia Bond department at the University of Virginia, САЩ.

Предците на Мелисанде Шорт-Коломб (Mélisande Short-Colomb) пристигат в колонията в Мериленд през 1676 г. През 1838 г., когато йезуитските лидери на Georgetown University продават семействата си в партида от 272 роби, за да се справят с икономическите трудности на институцията. Робите са изпратени при новите си собственици в Южна Луизиана. Четири поколения по-късно, през 1954 г., се ражда Мелисанде. Три месеца след като тя се явява на бял свят, Върховният съд на САЩ обявява расовата сегрегация в държавните училища за противоконституционна, но Мелисанде продължава да ходи в ученически клас за черни деца. Когато е на 10 години, в една неделна сутрин четирима членове на Ku Klux Klan взривяват баптистка църква, убивайки четири черни момиченца. Като навършва 14 години, убиват Мартин Лутър Кинг. През 2016 г. след ДНК тестове и анализ на оцелели документи, тя научава истината за произхода си. Джорджтаун, университетът, продал предците ѝ в робство, сега съдейства на Мелисанде да разбере историята си, осигурявайки пълен достъп до архивите си.

Защо негрите в Америка не могат да дишат
Мелисанде Шорт-Коломб

Пропастта расте

Понастоящем тя живее във Вашингтон и миналия петък излезе с вдигнат юмрук към Белия дом, включвайки се в протестите след убийството на Джордж Флойд.

„Като за начало, не ме наричайте афроамериканка, аз съм черна американка, корените ми са в тази страна от 17-ти век и кръвните ми връзки с Африка са същите като с Норвегия“, казва 66-годишната жена, която, преди да се премести във Вашингтон, е работила през целия си живот като готвач в Луизиана. „Анализирайки живота си, мога да кажа, че много неща са се променили, разбира се, но не достатъчно. И днес сме на улицата, защото тези, които трябваше през годините да елиминират причините, довели до смъртта на Джордж, бяха и все още са кукли на конци. Много хора, обаче, не осъзнават, че енергията на протестите трява да е насочена не към куклите, а към куклуводите“, казва още Мелисанде.

Четете още
Джордж Бенджамин: „Спешно се нуждаем от глобална система за превенция“

Общодостъпни данни за доходите ясно илюстрират пропастта, която все още разделя черни и белите. През 2018 г., според Статистическото бюро за преброяване на САЩ, средният доход на чернокожо семейство възлиза на 41 361 долара и е нараснал с 3,4% от предходното десетилетие. За неиспаноговорящите бели, средният доход е 70 642 долара, с увеличение от 8,8%, за същия период.

Ако се върнем назад във времето, разликата в доходите е много различна: според данни от проучване на в. The Washington Post, през 1968 г., годината на големите бунтове, чернокожо семейство е имало доход от 6 674 долара, а бяло – 70 768 долара; през 2016 г. чернокожо семейство – 13 024 долара, а бяло – 149 703 долара. Разликата е нараснала.

Тези диференции се отразяват и на здравето на хората. Статистическите данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) показват, че при чернокожите на възраст 18-49 години, смъртните случаи, вследствие на сърдечно заболяване, са два пъти повече, отколкото при белите. При възраст 35-64 години, чернокожите страдат от хипертония с 50% повече от белите. Същата е статистиката и за диабетно болните, болест, при която е фатална коронавирусната инфекция.

Според проучване на Фондацията за изследване на СПИН аmfAR, в Чикаго афроамериканците представляват 30% от населението, но са 52% от заразените с Covid-19. В Луизиана, един от най-силно засегнатите щати от еподемията, 70% от смъртните случаи от коронавирус са чернокожи, а те наброяват 32% от населението на щата. Общо за САЩ чернокожото население е 22%, а смъртните случаи при афроамериканците, жертви на пандемията, са 60%.

Джъстин Коломб (Justin Colomb), синът на Мелисанде, е роден преди 36 години в САЩ, тоест, не е бил съвременник на Закона за сегрегацията. Той обаче твърди, че през целия си живот се е чувствал застрашен от расистки начин на мислене.

„Започнах първата си работа на 17 години в ресторант в Ню Орлиънс. Ходих на работа винаги навреме, но един ден закъснях. Това ми беше за пръв път и управителят ми каза да не се притеснявам. Бях толкова задъхан от бързане и притеснение, че слязох на партера, за да изпия един студен чай, преди да започна работа. Собственикът е дошъл след мен и ми каза: „Отивай на работа, негро“. Никога не забравих тези думи“, казва Джъстин. Той е израстнал с думите на майка си в ушите: „има протокол, който едно черно момче трябва да спазва, ако иска да си няма проблеми с полицията – цветът на кожата ни ги плаши и дразни“.

2,5 пъти повече афроамериканци са починали вследствие на полицейско насилие, отколкото бели, се казва в проучване на Северозападния университет.

А според данни на Изследователския център Pew Research, 1501 от 100 000 афроамериканци са били лишени от свобода, два пъти повече от испаноговорящи (797) и пет пъти повече от неиспаноговорящи (264). А лишаването от свобода създава омагьосания кръг от бедност и обществена изолация.

Уилям Фрей (William Frey), демограф от Brookings Institution и автор на книгата „Взривът на разнообразието“ („Diversity Explosion“), обяснява: „въпреки че сегрегацията е намаляла през десетилетията, между 50% и 60% от съвременните афроамериканци сменят квартала, в който живеят, принудени от белите си съседи. Има социален напредък, но това не е достатъчно – законодателството тълкува само правната дискриминация, но тя продължава да съществува под други форми“, казва Фрей.

Испаноговорящите също са изложени на расов риск (в заетостта, в доходите, в здравеопазването), но те са се приспособили по-добре.

Pew Research отчита, че за 2014-2015 г., 27% от испаноговорящите американци са сключили смесени бракове, при чернокожите – само 18% и при белите – 11%. Според техните прогнози, през 2050 г. испаноговорящите ще бъдат 28% от населението на САЩ.

„Вглеждайки се в лицата на протестиращите днес, виждам едни мултинационални протести, което ме кара да съм оптимист за бъдещето – тези млади хора ще успеят в това, в което ние не успяхме“, казва Фрей.

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Един коментар за “Защо негрите в Америка не могат да дишат

  1. Тази жена беше застреляна от чернокож полицай след като се е обадила за помощ. Познайте каква беше реакцията на справедливите медии, политици и правозащитници. Никаква. Нула. Защото само черните животи имат значение според тях…

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2649493291959141&set=a.1531770147064800&type=3&theater

    „Светецът” Флойд, 5г в затвора за въоръжено нахлуване в дома на бяла жена и груповото и изнасилване! В памет на тоя дегенерат, на това животно, соросоиди ще се лигавят в центъра на София!

    Аз лично не разбрах нещо! Тези двама чернокожи преподаватели, революция ли искат да организират във България?
    Към вандализъм и мародерство ли подстрекават от национален ефир? Ако на ,,мирните протести,, се стигне до вандалски изцепки и грабежи на магазини като във САЩ, организаторите ще поемат ли отговорност за случващото се? И докога някакви самоопределили се за морални стожери чужди граждани ще ни обвиняват във всички възможни грехове и ще насаждат омраза и етническо напрежение във страната?

    Расизъм от чернилки https://www.facebook.com/100014493677090/videos/862639254229189/UzpfSTEwMDAwODIyNjkxNDEwNjoyNjkyMjM1NDE3NzI3MzI5/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading