Системният расизъм в САЩ

Системният расизъм в САЩ

Страната, която през 2008 г. избра за свой президент афроамериканец, се нуждае от революция на мисленето

 257 

Сами Наир (Sami Naïr), El Pais, 3 юни 2020 г.

Жестоката и бавна смърт на Джордж Флойд, убит в Минеаполис от полицейски служител, потвърждава тезата, че американският обществен модел е предсмъртно болен от липса на културни парадигми.

Антирасистките протести погълнаха големите градове на Съединените щати. Доналд Тръмп разпореди военна реакция срещу протестиращите, след което цинично изказа възмущение от ужаса на американците от бруталното престъпление, нагло обвинявайки ги, че се оставят да бъдат манипулирани от „крайната левица“.

Страната, която през 2008 г. избра за свой президент афроамериканец, се нуждае от революция на мисленето, защото зад парадния вход на американската мечта се е стаил неизлечим и перманентен расизъм.

Егалитарната дискурсивност на американската култура от шестдесетте години на миналия век, либералният достъп до американско гражданство, уважението към достойнството на американските чернокожи, социалната мобилност – всички тези сегменти на американския културен организъм сега са поставени на изпитание от безумния расов вандализъм на един полицай.

По екраните и улиците виждаме как чернокожите се маскират като бели: мъжете си бръснат главите, а жените – изправят косите си (сред тях и бившата първа дама, Мишел Обама). Тази фарс представя нагледно процеса на отчуждение, брилянтно описан от Франц Фанон в книгата му, публикувана през 50-те години на миналия век – „Черна кожа, бели маски“. Съвременните чернокожи американци сякаш са изтрили от паметта си активистката за граждански права от 60-те години, Анджела Дейвис, която парадираше със своите „афро-къдрици“.

Усилията на чернокожите за подмяна на идентичността им, превърна култовото американско „уважение към различията“ в куха мисловна реторика. Официалният термин „афроамериканци“ се оказа безсилен дори да смекчи презрението на белите към черната раса. Реконструкциите на семантики, като начин за приемане на различията, не елиминира перманентната психологическа, политическа и социална изолация в „общностната принадлежност“, без значение дали е етническа или културна.

Докато държавата постоянно пледира за равни права, в сърцевината на обществения организъм устойчиво се регенерира несъгласие с нейните приоритети. В това заиграване на обществото с държавата, расизмът не е между първите параграфи на правораздаването, а по-скоро се идентифицира като проблематика на гражданското общество и култура на сегрегация. Подобна лаична нагласа е характерна и за европейските демокрации.

Четете още
Със или без пандемия, задава се двуполюсен свят: САЩ и Китай

Северноамериканският модел за идентичност, основан на върховенството на „произхода“, като маркер за манталитет, е типичен за почти всички западни общества. Това е модел, който, защитавайки фиктивно правото на различие, генерира правови деференции и се оказва пречка за изграждането на общи културно-идентични връзки в обществото.

Изолацията и стигмата, продиктувани от философията на този модел, разрязват на две американското общество. В зависимост на „произхода“ попадат всички с черен цвят на кожата, независимо от социално-икономическия им статус. Това е структурен и глобален расизъм в американския културено-антропологичен модел, защото де факто подменя разнообразието с различие.

Тези нагласи са закодирани в историческата памет на Америка, чието възникване като държава се базира на геноцида при колонизирането на континента от бялите, а по-късно и при търговията на роби от Африка.

Паметта за тези основополагащи етнически и културни конфронтации е основният мотивиращ механизъм във всички аспекти на глобалната социална система, институциите и ежедневието на Северна Америка.

Убийството на Джордж Флойд, както и на много други чернокожи, за съжаление не е нещо ново в едно общество, което все още е заклещено от предразсъдъците си и което се осмелявам да нарека „нечовешко“. Американското общество, през очите на белите, е щастливо общество, но създадено от и за белите.

Реконструкцията на този модел за идентичност се нуждае от революция на мисленето. Това е трудна промяна, в която обаче, ще се наложи да участват всички интелигентни американци, от всякакъв „произход“.


Системният расизъм в САЩСами Наир (Sami Naïr) е френски философ от алжирски произход, професор по политически науки. Специалист е по миграционните движения и техните обществено-политически ефекти. Съветник на правителството на Лионел Джоспин от 1997–1999 г. и Европейския парламент до 2004 г..

 

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading