Славой Жижек: „Да организираме общество с по-семпъл начин на живот“

Славой Жижек

Модерното ни общество разполага с достатъчно ресурси, за да гарантира оцеляването ни

 1,193 

Има нещо нередно и уродливо в налагането на мерки за изолация и то не само в смисъла, според който държавата се възползва от епидемията, за да наложи пълен контрол над живота ни. Все повече вярвам, че сегашната ни участ е продукт на, един вид, суеверен и подъзнателен акт на мисленето.

Истината е, че ние не знаехме как ще работи една социална изолация, но подсъзнателно приемахме, че ако предприемем тази крайна мярка, като жертва, тотално парализираща социалния ни живот, може би в бъдеще ще получим изкупление. Учудващо е колко малко разбираме и знаем (включително учените) как функционира епидемията. По тази причина често получаваме противоречиви послания от правителствата. Те налагат забрани, чрез които да се справим с инфекцията, но когато броят на заразените се понижи, ще възникне опасението от очаквана втора вълна на вирусна атака. И всичките ни надежди за бързо справяне с епидемията (летните горещини, групов имунитет, ваксина…), ще бъдат разбити.

Ясно е едно: по време на изолация живеехме затворени зад вратите на апартаментите си, на забавен каданс. Сега обаче, следва да си покажем носа навън и да измислим новия си живот, белязан от вируса. Но преди това трябва да стопираме въображението си, да конструира сценарии за нов епедемичен пик. Да игнорираме внушения от рода, че епидемията е, един вид, навлизане на човешката популация в нова акпокалиптична фаза на съществуване, предизвикана от екологичния шок на планетата, вследствие на безумието ни.

Четете още
Настоящата криза удивително прилича на Голямата депресия от 1929 г.

През 2017 г. BBC прогнозира какво може да очакваме, в резултат на намесата ни в природите процеси: „Климатичните промени прогресивно размразяват вечната ледена покривка на планетата, в резултат на което, в размразената почвена повърхност се събуждат древни вируси, спящи в латентно състояние от хиляди години“.

Но това означава ли, че каузата ни е загубена? Абсолютно, не! Ако погледнем на проблемите от правилната позиция (което знам, че е адски трудно), ще осъзнаем, че смъртността от коронавируса можем да се окаже не толкова висока и че модерното ни общество разполага с достатъчно ресурси, за да начертае ориентири за излизане от кризата, гарантирайки оцеляването ни. И съм сигурен, че тези ориентири задължително включват по-семпла (скромна) организация на живот, при която хранителните ресурси се разпределят пропроционално между жителите на планетата, както и глобално ориентирана, универсална здравна система, подобаващо адаптирана към бъдещи вирусни атаки. Ще успеем ли да го направим?

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading