Три космически кораба, с които да се върнем на Луната

да се върнем на Луната

NASA обявява одобрените три проекта на модули за връщане на Луната

 280 

NASA обяви одобрените проекти за дизайн и конструкция на космически кораб, еквивалент на лунния модул Apolo, който, половин век по-късно, отново да се върнем на Луната. Избрани са не един, а три консорциума с проекти за космически модули, като идеята е, до 2024 г., на Луната да стъпи първата жена астронавт.

Първият проект

Първият проект е на консорциума Blue Origin, основан преди 20 години от най-богатия днес човек в света, Джеф Безос (Jeff Bezos). Blue Origin отдавна работи върху проектирането на пилотирани капсули и ракети за многократна употреба. През 2017 г. компанията представи прототип на космически кораб, способен да транспортира до Луната товари, с тегло до пет тона.

Blue Origin си партнира от миналата година с други три ключови космически компании: Lockheed , Northrop Grumman и Draper Labs. Основният изпълнител на новия космически модул, Orion (на снимката горе), проектиран за пилотиране от шестчленен екипаж, е Lockheed Martin, който е участвал в десетки други космически програми. Grumman пък е проектанта на лунния модул на Apolo, а Draper Labs е разработчика на софтуера за космическата програма на Apolo.

Проектът, представен от Blue Origin, има някои сходства с лунните модули, отвели 12-те астронавти на Луната преди половин век.

да се върнем на Луната
Лунният кораб на Dynetics, който ще използва за кацане и излитане едни и същи двигатели.

Вторият проект

Вторият проект се оглавява от Dynetics, в сътрудничество с тридесет подизпълнители. Тази компания е разработвала множество космически програми, повечето от които с военен характер.

Проекът ѝ за космически кораб ще използва за кацане и излитане едни и същи двигатели, което е нов подход в космическото инженерство. Моодулът е компактен и сравнително малък. Входната врата е разположена ниско, осигурявайки лесено слизане и качване. За сравнение, моделът на Blue Origin разполага входа към модула на десет метра височина, което изисква стълба или дори спомагателни механизми за повдигане на товари.

Третият проект

Третият проект е на Илон Мъск (Elon Musk) и компанията му SpaceX, която стана популярна с ракетите си за многократна употреба. SpaceX отдавна предоставя услуги и за извеждане в орбита на сателити. Възобновяемите пускови устройства предполагат значително намаляване на разходите, а някои от техните ракети Falcon са летели в космоса, с различни клиенти на борда, до четири пъти.

Четете още
Нови доказателства за съществуването на черни дупки с междинна маса
да се върнем на Луната
Ракетата на SpaceX, Starship, е оборудвана с двигатели Raptor и ще може да презарежда в орбита.

Лунният проект на Мъск не граничи с научната фантастика. Корабът му е с класически дизайн на ракетите от 50-те години на миналия век – с изчистена форма, без допълнителни елементи, нарушаващи аеродинамиката. Конструкцията му е елегантна сплав от неръждаема стомана с огледална повърхност. Ракетата, задвижвана от двигателите Raptor, ще може дори да презарежда в орбита. Falcon 9, оборудван с девет такива двигателя, вече е летял многократно, а Falcon Heavy, който е излитал досега само веднъж, е екипиран с 27 от двигателите Raptor.

Ракетата на SpaceX, наречена Starship, вече премина някои тестове. Модел с един двигател извърши няколко излитания и кацания в базата на SpaceX в Тексас. А преди седмица, основният фюзелажа на кораба успешно премина тест за критично налягане.

Ще можем ли да се върнем на Луната

През следващите години предстои да видим как ще се развие съревнованието между трите проекта, конкуриращи се да върнат човека на Луната. Космическите проучвания вече не са онези романтични авантюри от средата на миналия век, а са се превърнали в мощни индустриални проекти, при които рентабилност и функционалност са определящите фактори.

Стартирането на три проекта едновременно е оправдано, относно съкращаване на сроковете за полет до Луната. Но може да има и обратен ефект – разпиляване на усилията, какъвто беше случаят със съветската космическа програма за полети до Луната, през 60-те години на миналия век. Проектантските екипи на Сергей Корольов и Валентин Глуско се конкурираха за повече държавно финансиране, което, според много анализатори, е причината за провала на съветския лунен проект.

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading