Топенето на ледовете е повишило морското равнище с 1,4 сантиметра, за 16 години

Топенето на ледовете

Изследване, което е анализирало данни от периода 2003-2019 г., алармира за бързата загуба на лед по полюсите и Гренландия

 99 

От десетилетия сателити следят ледените покривки на Антарктида и Арктика, използвайки различните инструменти, с които са оборудвани. Наскоро екип от учени от University of Washington, публикува резултатите си от проследяване на еволюцията на ледените шапки за период от 16 години, използвайки една и същата технология: лазарните спътниците ICESat и ICESat-2.

Данните от изследването, публикувани този четвъртък в списанието Science, показват, че средната загуба на лед в Антарктида и Гренландия между 2003 и 2019 г. е повишела морското равнище с 1,4 сантиметра. За Гренландия се падат две трети от това увеличение, а за Антарктида, останалата третина. Това е едно от най-подробните проучвания на ледените покривки, правено досега.

Всяка година Гренландия губи средно 200 гигатона лед, а Антарктида 118 гигатона (един гигатон би пнапълнил 400 000 басейна с олимпийски размери).

Топенето на ледовете

 

 

Защо Арктика се размразява по-бързо от Антарктида?

„Топенето на ледовете в Антарктида се дължи, почти изцяло, на намиращите се в близост до океана. Във вътрешността, където температурите са много ниски, дори и през лятото, покривката се топи бавно, което не оказва влияние за повишаване на морското равнище. За разлика от Антарктида, вътрешността на Гренландия се затопля значително през лятото и водата от разтопените във вътрешността ледове, достига океана.“ – обяснява Бенджамин Смит (Benjamin Smith), глациолог от Университета във Вашингтон и водещ автор на изследването.

Резултатите

Според Смит, получените данни „са доста тревожни, тъй като отчитаме стабилно, дългосрочно и прогресивно увеличаващо се топене. Крайбрежните райони по цял свят, които са и които ще се окажат под морското равнище, ще бъдат уязвими на наводнения, а всички останали крайбрежия ще са заплашени от нов вид бури и урагани. Резултатите ни показват осебено бързо изтъняване на ледените шелфове в Западна Антарктида, което предполага, че топенето на Южния полюс ще се засилва и след известно време, средните температури във вътрешността му ще се покачат. Това е много тревожна новина, защото означава по-агресивно топене.“

В Антарктида има две тенденции: от една страна, дебелината на леда в някои райони от вътрешността на континента се увеличава , вероятно поради по-обилните снеговалежи и по-ниската температура. От друга стра, в други райони, като Западна Антарктида и  Антарктическия полуостров, ледниците бързо губят обема си, поради преминаването през тях на много вода от топенето, което ги ерозира. Ледните шелфове Thwaites и Crosson са най-потърпевши – със средна годишна загуба на дебелината на леда си, съответно: пет и три метра.

Четете още
Надвисналата опасност над Антарктида

В Гренландия също се отчита значително изтъняване на крайбрежните шелфове. Например, ледниците Kangerdulgssuaq и Jakobshavn губят между четири и шест метра от дебелината на леда си всяка година.

Топенето на ледовете

„Ако следите ледник или ледена покривка в продължение на месец или година, няма да отчетете големи разлики, предизвикани от климатичните промени. Получените данни в това изследване, обаче, са за 16-годишен период и ни дават добра представа за настъпващите промени – топенето на леда е дългосрочно и прогресивно.“ – казва глациологът.

Смит смята, че изменението в климата „най-вероятно играе основна роля за смаляването на ледниците. В Гренландия топенето се провокира от по-високите температури и омекналата повърхност. В Антарктида се предизвиква не от температурите, а от наличието на все повече и повече вода, в резултат на топене, която преминава през ледниците.“.

Миналата есен специален доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), предупреди, че през XX век морското равнище се е повишило с 15 см. в световен мащаб и че от началото на XXI в. процесът се е ускорил, достигайки 3,6 милиметра годишно. Прогнозите за края на века не са по-оптимистични. Според ООН, ако средното покачването на температурите надвиши с повече от 2°C, средното покаване от началото на индустриалната революция до днес, се очаква нивото на морското равнище през 2100 г., да е между 30 и 60 см., по-високо от сегашното.

 

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано