Откриха запазен скелет на бозайник, живял преди повече от 66 милиона години

скелет на бозайник

Фосилът от остров Мадагаскар добавя фундаментално парче към пъзела на Мезозойската ера

 256 

През 80-те години, Хосе Фернандо Бонапарт (José Fernando Bonaparte), аржентински палеонтолог (починал преди два месеца), по време на вечеря със свои приятели, извадил на масата череп на животно и попитал присъстващите: „Някой знае ли какво е това?“ Хорхе Моралес (Jorge Morales), експерт по еволюционна история на бозайниците в Националния музей по естествени науки към Висшия съвет за научни изследвания (MNCN-CSIC), отговорил: „Трябва да е бобър или нещо подобно“.

Но не не беше бобър, нито нещо подобно, а останките на вид, живял преди повече от 66 милиона години – Гондванатериум (Gondwanatherios)*. Класификацията му, обаче, все още не е изяснена папълно.

В сряда, група изследователи публикуваха в сп. Nature откриването на фосил от непознат вид (Adalatherium hui). Скелетът на бозайника е намерен в североизточен Мадагаскар и е най-запазеният, намиран досега – тежи малко над три килограма и с размери около 50 сантиметра. Сравнително голям индивид за онази епоха.

Дейвид Крауз (David Krause), палеонтолог от Denver Museum of Nature & Science (Съединените щати), споделя: „За пръв път добиваме добра представа за това, какви са били Gondwanaterios, как са живели и с какви други бозайници са свързани. Предоставя първия добре документиран пример за изолирана еволюция на мезозойски бозайник.“

Това животно принадлежи към много малко известен вид бозайници, обитавали Южното полукълбо между Горната креда и Миоцена и е описано за първи път от Х.Ф. Бонапарт през 1986 г. Тази нова находка е с почти изцяло запазен скелет, включително и най-малките костици на стъпалата и хрущялите на гръдния кош.

Археологическите работи по проекта започват през 2002 г. „Защо ни отне толкова време? Може би защото скелетът беше странен и уникален в много отношения. Нямахме представа точно какво е и трябваше да действаме изключително предпазливо.“ – казва Крауз. Според учените, това животно е приличало много на европейския язовец.

Моралес казва, че знанията ни за тази група бозайници са много ценни, защото е изпреварила времето си. Освен това, откриването на фосили от същия вид в различни райони показва, че са имали подвидове и не са били чак толкова редки, колкото се смяташе досега. Една от теориите за тяхното пълно изчезване е, че не са оставили наследници, които да евоюлират. Мнението на експертите е, че тези животни са били много важни за екосистемата си, каквито са сегашните гризачи. Челюстта им е сходна по вида на съзъбието и дъвкателния апарат на мултитуберкулатите, които живеят в Южна Америка. Спред друга теория, тези уникални екземпляри оставят след себе си поколения, които слагат началото на еволюция, създала днешните видове едентули (броненосци, ленивци и др.) – едно изключително любопитно семейство, различаващо се от всички останали видове бозайници.

Четете още
Най-древните сперматозоиди са на възраст 100 милиона години

Изолираната еволюция

Преди 200 милиона години южната част на Суперконтинента Гондвана започва да се отделя, оформяйки Индийския субконтинент. Мадагаскар, от своя страна, 100 милиона години по-късно, се отделя от „новия“ субконтинент. Видовете, оказали се на острова, се адаптират към новата среда. Gondwanatherios, един от тези видове, се развива в продължение на около 22 милиона години, след което безследно изчезва.

„Това е островът на чудесата, защото тук се срещат само ендемични групи – семейства, които не съществуват никъде другаде.“ – казва МоралесGondwanaterios са открити в много райони на планетата, те са имали родствени връзки с екземпляри от други региони, но малко по малко, поради дистанцията, генетиката и адаптирането към новите условия, те се отдалечават един от друг.

Островната изолация насърчава еволюцията и диверсификацията на видовете. За да се адаптират към новите условия и да оцелеят, някои видове се налага бързо да се променят – умножават или редуцират популацията си. „Това са най-интересните биогеографски и еволюционни явления – смята МоралесКогато имаме отделяне на част от континента, някои от видовете, оказали се изолирани, намират баланс за съществуване, а други – не. Дребните видове увеличават размера и теглото си, за да се справят с конкурентите, а с едрите се случва обратното – за да успеят да задоволят нуждата си от хранителна енергия и двигателни навици, редуцират размера си. Същото се случва и с човека.“

Празнини в познанията ни

Крауз обяснява недостига на информация за този вид бозайници с факта, че Южното полукълбо не е проучвано толкова, колкото Северното. Новите находки допълват знанията ни за видовете от Мезозоя. Но лабиринтът на древните видове е безкраен и никога няма да го обходим целия. Моралес смята, че твърденията за безследното изчезване на Gondwanaterios са неоснователни, защото  е невъзможно да има прекъсване на еволюционната линия – това би било в противоречие с еволюцията на самата планета. гарантира, че във всеки случай няма никъде непрекъснат геоложки запис, тъй като това би било в противоречие с еволюцията на планетата.

„Земята балансира между създаването и унищожаването. Няма как да открием и опознаем всичко, което е съществувало и изчезвало, за да възстановим всички елементи от веригата. Невъзможно е“ – заключава Моралес.

––––––––-

* Gondwanatherios е изчезнала група от Mammaliaformes, които са живели в Южното полукълбо, включително Антарктида, по време на Горната Креда през Миоцена. От тях досега са откривани само части от зъби, няколко долни челюсти, фрагменти от два черепа и един цял череп.

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading