Доскоро беше загадка „изчезването“ на определени животни през определени годишни периоди
657
Една от най-интересните истории за животни, е историята за щъркела, със забито във врата му африканско копие, която е публикувана в Германия през 1822 г. с . Тази история разгадава миграционните процеси и е била от историческо значение за времето си, защото, колкото и странно да изглежда, дотогава не се е знаело със сигурност, защо определени животни, сякаш „изчезват без следа“ през определени периоди от годината.
Мистериите на миграциите
Миграциите са естествени за бозайници, птици, риби, насекоми, влечуги, земноводни или ракообразни – при всички основни групи животни има видове, които извършват ежегодни миграции. Някои изминават „скромни“ разстояния от няколкостотин километра, докато други предприемат колосални пътувания. Един от най-екстремните примери е миграцията на Арктическата рибарка, с дължина на тялото само 30 сантиметра, която изминава повече от 70 000 км. всяка година между двата полюса на Земята.
Някои видове животни и птици „изчезват“ от обитаваните райони, в определени периоди от годината, което днес не ни озадачава, защото знаем, че те просто мигрират на други места, където условията за тях са по-благоприятни. Но това не винаги е било така. Освен това, до неотдавна, фактът, че животните са „изчезвали“ от дадена територия, беше загада, на която се даваха какви ли не екзотични обяснения.
Повече или по-малко щури идеи за миграциите
В интернет има няколко публикации, които потвърждават, че Аристотел е първият превъженик на идеята, че някои видове птици мигрират през зимата в търсене на по-благоприятен климат за презимуване.
Някои от неговите съвременници споделят доста мистични концепциии за годишните миграции: от предположението, че животни и птици „изчезват“, защото се скриват, за да прекарат студените месеци в зимен сън, подобно на мечките; до теорията, че се трансформират в други животни. Омир, например, в „Илиада“ твърди, че щъркелите пътуват на юг, до брегове на река Океан, където „са избиват с острите си клюнове пигмеите“. Интересното е, че в книгата си „История на животните“, Аристотел, като че ли също подкрепя хипотезата за съществуваща война между щъркели и пигмеи: „[…] историята не е фантастика, защото в действителност има съревнование между птици и хора-джуджета, живеещи в пещери под земята.“
И все пак, теорията на Аристотел за климата, като причина за миграциите, надделява през следващите две хилядолетия. Което не означава, че през това време не са се появявали и други, не така приемливи теории. Например, през XVII век английският учен Чарлз Мортън (1627-1698) предполага, че щъркелите мигрират всяка година до Луната. И макар предложението му да се основава, както на библейски текстове, така и на тогавашни научни открития, в основата си, то следва логиката: „никой не знае къде се намират птиците през зимата, следователно те трябва да са извън Земята“.
Раненият щъркел, който промени всичко
Думата Pfeilstorch е специфичен немски термин, използван във връзка с щъркели, които се връщат от годишната си миграция в Африка с копие, забито в телата им. Не се е случвало често, но в началото на 19 век, на територията на Германия са открити 25 щъркела, с африканско копие в тялото. Както и други видове ранени птици.
Биологът Евели Сегура (Evely Segura) пише в книгата си „Адаптация или смърт“, че „първият от тези ранени щъркели е открит през 1822 г. в близост до германския град Клюц. Това беше птица, идваща от Африка и която летеше с 80 сантиметрово копие, забито във врата ѝ.“. Въодушевени от това шокиращо откритие, учените препарират ранения щъркелът, който все още е изложен в музея на Университета в Росток.
Тази ранена птица, която е трябвало да измине 5000 километра със стърчащо от врата ѝ копие, прелетайки от Африка до Германия, е било първото доказателство, че птиците, които „изчезват“ в определени периоди на годината, просто предприемат пътувания до други места на планетата. Тоест, те нито спят зимен сън, като мечките, нито се трансформират в други животни, нито ходят на Луната…
Животните не мигрират само, за да преминат „от студено към по-топло място“. Дестинациите и сезоните за миграции зависят от много и различни фактори: температура, изобилие на ресурси, продължителността на деня, размножителен период и др..
Ползвана литература
Evelyn Segura, “Adaptarse o Morir”. Ediciones Paidós, 2019.
Thomas P. Harrison, “Birds in the moon“, 45, 4, pp. 323-330 (1954).
