Дейвид Куамен: Ние сме повече от който и да е вид на Земята. В един момент ще има корекции

Дейвид Куамен: Ние сме повече от който и да е вид на Земята

Интервю с публициста и писателя Дейвид Куамен, автор на „Зараза“ – една от първите книги за коронавируса

 317 

Интервю на Марк Бесѝ (Mаrc Bassets)

Пет следобед, Боузман (Bozeman), малък град в Монтана (САЩ). Тук е рядко населено, с обширни незастроени площи, където социалното дистанциране не е необходимо да се налага със забрани, защото е част от пейзажа от незапомнени времена.

72-годишният Дейвид Куамен (David Quammen) обработвал градината си, когато му позвъних по телефона. „Здравейте! Разхождайки кучето си из квартала, се поздравявам с минувачите от отсрещния тротоар и минават седмици, без да съм се приближавал на повече от два метра до никой друг, освен до жена ми“ – споделя в слушалката Куамен – репортер и научен изследовател, който преди години обиколи планетата, търсейки зоонотични вируси, тоест вирусите, пренасящи се от животни на хора.

Резултатът бешеЗараза. Инфекции при животните и последваща хуманитарна пандемия“. Книгата, която очарова и плаши. Книга за вирусни инфекции при животните. И за това, което следва: хуманитарна пандемия, подобна на тази, от Covid-19. Книга за микроба, който парализира света.


Въпрос: Изненадани ли сте от случващото се?

Отговор: Изобщо не. Всичко – че е вирус, идващ от прилепите, че после се пренася върху хората, че се появявява на пазар в Китай и че е точно коронавирус – това съм го чувал от специалистите, които интервюирах за книгата си.

В: И нищо не ви изненадва?

О: Да, изненада ме – липсата на подготовка на правителствата и обществените здравни системи да се справят с вирус като този. Изненадан съм и съм разочарован. Науката знаеше, че това предстои. Правителствата знаеха, че ще се случи, но не си направиха труда да се подготвят.

В: Защо?

О: Отговаряха, че може да се случи следващата година, след три години или след осем. Казаха си: няма да харчим пари за нещо, което може да не се случи по време на мандата ми. Ето защо не се инвестира в повече болнични легла, в интензивни отделения, в респиратори, в маски и ръкавици.

В: Тази липса на подготовка ли забави реакциите?

О: Знания и адекватна технология за справяне с вируса съществуват. Но нямаше политическа воля и, следователно, нямаше пари и координация между регионалните власти и националните правителства, от една страна и между правителствата на отделните държави – от друга. Няма и воля за борба с климатичните промени. Разликата между сегашната пандемия и глобалното затопляне е, че болестта ни убива по-бързо.

В: Защо прилепите са носители на толкова много вируси – от SARS до Ebola, до SARS-CoV-2 и Covid-19?

О: Изглежда, че прилепите са твърде силно прeдразположени, като естествени гостоприемници за тези опасни вируси. По различни причини, но една от основните е, че са свръхдоминанти в разнообразието от бозайници, тоест, от четирите вида бозайници, единият  е прилепът.

В: Това означава ли, че има много прилепи?

О: Не само това, че са много на брой, но и че има голямо разнообразие от прилепи. И е възможно всеки различен вид прилеп, да е носител на свой собствен, характерен вирус. Това видово разнообразие предполага и голямо разнообразие от вируси.

В: Какви други причини има, прилепите да са източник на толкова много вируси?

О: Прилепите живеят дълго. Това животно, с размерите на мишката, живее 18 или 20 години. А мишката живее една или две години. Прилепите гнездят заедно в многобройни колонии. Виждал съм 60 000 прилепа в една пещера, вкупчени нагъсто. Дълголетието и пренаселеността са оптималните обстоятелства, вирусите да преминават безпрепятствено и бързо от един индивид в друг. И още нещо: в последните години се проведоха проучвания, все още непотвърдени, че имунната система на прилепите, в резултат на еволюцията си, е станала по-гостоприемна за чужди тела.

В: И са все по-близко до градските райони, нали?

О: Да. По-специално по-едрите прилепи от тропиците и субтропиците. Ние унищожаваме техните местообитания и те търсят храна в завзетите от нас територии. Парковете и овощните градини са апетитни за прилепите, привличат ги и доближават до хората. Изпражненията и урината им разпространяват вирусите директно или чрез домашните любимци, върху човека.

В: Трябва ли да се страхуваме от прилепи?

О: Не, не. Те са красиви и великолепни животни, необходими за целостта на екосистемите. Решението не е да се изправим срещу прилепите, а да ги оставим на мира, отдалечавайки се от тях.

В: Как?

О: Тази пандемия е прекрасна възможност да се образоваме, да разберем и осъзнаем връзката си с природата.

В: Хората ли са тези, които са отговорни за случващото се?

О: Без съмнение. Всички хора и всички наши практики: храната ни; дрехите ни; ​​електронните устройства, които ползваме; безкрайните ни пътувания; количеството енергия, което изразходваме. Всички наши действия оказват натиск върху природата – за да разширим пространствата за себе си, нагазваме в нейната територия, приближавайки се, по този начин, до дивите животни, в които живеят вирусите.

Четете още
Бил Гейтс: Глобална стратегия срещу Covid-19

В: Това е отмъщението на природата ли?

О: Не бих казал, защото съм дарвинист. Не персонализирам природата. Не вярвам, че природата с главно П, е способна на отмъщение или емоция. Популацията на човешкия вид е по-голяма, отколкото на всяко друго животно в историята на Земята. И това създава екологичен дисбаланс, който не може да продължава вечно. В един момент ще има естествена корекция. Това се е случвало и се случва с много видове, когато пренаселят екосистемите си – нещо става с тях и те намаляват. Изчерпва се източникът им на храна или се появява нов вид хищник, като естествен регулатор, или вирусни пандемии редуцират популацията . Вирусните пандемии прекъсват, например, експлозии на популацията на насекоми, като паразити по дървета. Екосистемите винаги оцеляват.

В: Подобни ли сме на тези насекоми?

О: О, не. Ние сме много по-умни от насекомите в джунглата. Трябва да сме в състояние да осъзнаем какво ни предстои и да преодолеем шока, чрез пренастройване на начина си на живот.

В.: Вие казвате: „Ние предлагаме на вирусите повече възможности от всякога“. Какво означава това?

О: Защото сме много и защото сме свързани помежду си. Когато влизаме в джунглата и улавяме диво животно – гризач, прилеп или шимпанзе – и това животно е носител на вирус, този вирус преминава върху нас, започва да се възпроизвежда в организма ни, след което се предава от човек на човек… Наричаме този вирус Дебелака (El Gordo). Той е влязъл през врата, която сами сме му отворили. Защото сме 7,7 милиарда потенциални гостоприемници за вирусите и защото сме хипер свързани: бубонната чума уби, може би, една трета от населението на Европа, но през XIV в. тя нямаше как да премине в Северна Америка или Австралия и болестта се ограничи само на Стария континент. Covid-19, е един от най-смъртоносните вируси на планетата, наред с пандемичния щам на HIV. И той идва, за да ни покаже, че не можем да се разрастваме безкрайно – да внесе корекции в екосистемата.

В: Какво научихте през последните три месеца за вирусите?

О: Това, което ме изненадва е, че досега този вирус не се развива, тоест, не мутира. Учени взеха проби от различни хора, по различно време и в различни части на света, и съставиха родословно дърво на вируса. То показва, че геномите на вируса не варират много в пространството и времето. Вирусът не се променя, защото не е необходимо. Той е толкова успешен – преминавайки от един човек в друг, във всяка страна на планетата – че, от гледна точка на еволюцията, не се подлага на никакъв натиск, за да има нужда от промяна. Справя се идеално такъв, какъвто е.

В: Докога може да бъдете толкова успешен?

О: Докато нямаме ваксина. В момента се твърди, че усилено се търси ваксина. Съмнявам се в това, защото ми е позната нагласата на тези, които трябва да я търсят: това е просто един грип, нищо повече. Но когато, под натиска на естествения подбор, популацията ни намалее застрашително, тогава може и да се захванат сериозно с ваксината. Друг е въпросът, че това вече сме го пробвали с грипа: имаме нужда от нова ваксина всяка година, защото вирусът постоянно се променя.

В: Социалната изолация влияе ли на вируса?

О: Да, предприемайки социални ограничения, намаляваме възможността, вирусът да се разпространява интензивно, както досега. Един от начините, по който трябва да се мисли за пандемията е следният. Във всяка популация от потенциални гостоприемници на вируса, има по-податливи към заразата, от други. Какво се случва? Има заразени хора. Има и умрели хора. Има и хора, които са се възстановили. И след като се възстановят, е по-трудно да бъдат повторно заразени. Така се стига до един момент, при който смъртността е висока, броят на възстановените, също е висок и продължава да нараства, броят на заразените все още може да бъде висок, но без да нараства, а броят на податливите към заразата намалява и ще продължава да намалява, докато, накрая, те се окажат мнозинство. Тогава, вирусът, който съществува в един човек, няма възможност да се прехвърли върху други хора, защото те вече не са възприемчиви към него.

В: И тогава?

О: От този момент нататък, пандемията постепенно ще утихва.

 

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Един коментар за “Дейвид Куамен: Ние сме повече от който и да е вид на Земята. В един момент ще има корекции

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано