Тайната война за климатичните промени

Тайната война за климатичните промени

Новите водни маршрути, генерирани от изменението на климата, ще бъдат проходими около 2030 г.

 354 

Най-големите световни играчи отдавна стартираха геополитически стратегии за Арктика. Не че са силно притеснени от глобалното затопляне и спасяването на Арктика от размразяване, а по-скоро се интересуват от разработването на конфронтационни сценарии за този и други региони по света. Става въпрос за тайната война за климатичните промени – мислене за търговски практики в сценарий, при който ледът изчезва. Иронично можем да наречем политическите и икономически сблъсъци, за все още ледения континент, геополитика на размразяването.

В голямата тайна война фиксираме три велики сили, които влизат в ледена конкуренция за влияние и контрол над разтопените територии: САЩ, Русия и Китай. САЩ и Русия имат пряк достъп до Арктика, Китай не, но фактът, че се опитва да закупи от Дания стара изоставена военноморска база, разположена в Гренландия, където имат намерението да построят три летища, ни дава ясни ориентири за мотивите на азиатския гигант – собствен „маршрут на полярната коприна“.

Засега Дания откава да продава територии в Гренландия, но този регион, който е най-малко заселен на Земята, – с изключение на Антарктида – се чувства изоставен от Дания и перманентно страдащ от недостиг на финансиране. По тази причина се очаква факторите, имащи интерес към региона, да променят стратегиите си – от закупуване на земя, към купуване на самите жители, сделка, която би се оказала доста изгодна, предвид малобройното население на Гренландия. Какъв е механизмът? –  чрез субсидии в региона, се управлява волята на гренландците да прекратят атрактивни търговски споразумения с трети сили, което, в добавка, ще им осигури и политическа самостоятелност.

Полковникът от испанската армия, Педро Баньос (Pedro Baños), в книгата си „Световното господство“ (,Ariel 2018) казва, че под Арктика има огромни енергийни ресурси. Авторът отбелязва, че според Геологическата служба на САЩ районът разполага с 30% от неоткритите запаси от природен газ в света и 13% от запасите от нефт. Имайки това предвид, нека разгледаме конкуренцията за новата икономика на разтопената Арктика.

Геополитика на топенето

Както коментирахме, стратегията на САЩ в Арктика и Гренландия, е за контрол върху нови океански трасета и природни ресурси на самия континент. Но основният им конкурент, Русия, са по-напреднали. На 9 и 10 април 2019 г,. в Русия се проведе 5-то издание на Арктическия международен форум. Присъстващите страни, Русия, Финландия, Норвегия, Исландия и Швеция, смятат региона за „океан от възможности“. На форума бяха представени и 300 руски и 46 чуждестранни компании, което демонстрира засиления интерес на домакините към темата на форума. Плановете на Русия за Арктика не се различават от тези на основния им конкурент, САЩ. И включват публични и частни проекти с две насочености: 1) създаване на нов морски път; и 2) добив на нови природни ресурси. Президент Путин обяви намерение за реновиране и развиване на руския флот от ледоразбивачи, така че се очаква, до 2035 г., страната да разполага с 30 плавателни съда, от този вид, от които 9, задвижвани с ядрено гориво. Обмислят се и варианти за изграждане на атомни електроцентрали с малък капацитет, за бъдещо доставяне на мощности в Арктика. Тогава показва, руснаците вече имат много конкретни проекти, а не само намерения. На гореспоменатата среща, между участащите държави, бяха подписани над 30 договора, които да регулират интересите им в региона. Според нови изследвания, скоростта на затопляне на Арктика, е 4 пъти по-висока, от тази, на останалата част от планетата. Това явление може да скъси екстремно сроковете, след които ледът лесно ще бъде прегазван от големите плавателни съдове и достъпът до вътрешността на Арктика ще бъде открит.

Четете още
Дейвид Куамен: Ние сме повече от който и да е вид на Земята. В един момент ще има корекции

Предвид засиления си интерес за придобиване на тежест в днешния свят, Китай също не иска да бъде изключван от тази конкуренция. Азиатците, който са забележимо по-отдалечени, географски и по назад, геополитически, от САЩ и Русия, се фокусират предимно от арктическите океански маршрути.

Педро Баньос споделя, че Китай е приел, в началото на 2018 г., документ, озаглавен: Китайска политика за Арктика. Основното в тази политика е изграждане на инфраструктура, позволяваща първите търговски тестови пътувания. Азиатският интерес към тези маршрути е очевиден: плаването по Арктически води, например, между Шанхай и Ню Йорк, би съкратило пътуването с около 3700 км, което, като време, означава седмица по-малко. Очаква се новите водни маршрути, генерирани от изменението на климата, да станат проходими около 2030 г. Ако се запази темпото на глобалното затопляне, през 2040 г. ще може да се навигира по новите трасета три месеца в годината. Икономическите разходи, обаче, за съкръщаването на тези срокове, от гледна точка на заинтересованите страни, са оправдани, така че, размразяването се очаква да се случи много по-рано и с по-широки годишни прозорци за плаване. Китай, подобно на Русия, са повишили производството на свъхмощни ледоразбивачи, – като MV Xue Long (Snow Dragon) – амбициозната цел на които е, да поддържат маршрутите отворени целогодишно. Азиатският гигант не се отказва да участва и в разпределението и на природните ресурси, но е избрал малко по-различна стратегия от останалите –  бизнес сътрудничество с арктическите страни, които имат изключителни права върху повечето от съществуващите ресурси в региона.

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано