Lactоmeda: бъдещето на човечеството

Lactоmeda: бъдещето на човечеството

Докъде можем да стигнем в изследването на космоса?

 346 

Патриша Санчес Блазкес (Patricia Sánchez Blázquez), професор в Universidad Complutense de Madrid (UCM)

Пабло Г. Перес Гонзалес (Pablo G. Pérez González), изследовател в Центъра за астробиология към Висшия съвет за научни изследвания и Националния институт за космическа техника, Мадрид (CAB/CSIC-INTA).

В края на седмицата, за празниците, ви предлагаме да излезем виртуално от вкъщи и да си направим екскурзия в необятното. Да излезем не само от града, но и от страната, планетата, та дори и от Слънчевата система. Изберете дестинация: парадиакални плажове с двойни залези, безкрайни планински вериги или джунгла от дъждовни гори. Това е пътуване на въображението, така можете да мечтаете на воля.

Идеята да напуснем нашата планета, обаче, не е само упражнение на въображението. Европейската космическа агенция (ESA), създаде консорциум от компании, включително на британеца Норман Фостър (Norman Foster), за проучване на възможностите за изграждане на градове на Луната и Марс, с помощта на 3D принтери. Тези проекти, обаче, са само началото. В крайна сметка, оцеляването на човешкия вид, ще зависи от способността да се пътува далеч отвъд Марс – извън Слънчевата система и, дори, извън галактиката. Не само заради ограничения живот на Слънцето, но и заради много други опасности в нашата галактика.

Извън Слънчевата система, най-близката дестинация, за която можем да мечтаем, е планетата Proxima b, открита през 2016 г. от екипа на испанския астрном Гилем Англада-Ескуде (Guillem Anglada-Escudé). Разстоянието до тази планета е около 40 000 000 000 000 км, така че, за да стигнем до нея, чрез ракетни технологии, би ни отнело около 75 000 години. Но технология за конструиране на ракети, доближаващи се до скоростта на светлината (максималната граница, според законите на физиката), престава да бъде научна фантастика и, в рамките на един век, е възможно да мислим за посещения на планети, на подобни разстояния.

Днес това е непостижимо, но въображението не се ограничава от никого и нищо. Можем да си представим, че сме безсмъртни, че сме в състояние, безопасно да се изложим на космическата радиация и да пътуваме със скорост, близка до скоростта на светлината. Има ли ограничения пред нашето въображение за изследване на Вселената? Отговорът е: Да.

Галактиките, подобно на хората, са „социални организми“ и много рядко съществуват поотделно. Млечният път, заедно с галактиката Андромеда и още около 100 000 по-малки галактики, е група от галактики, която наричаме Местна галактична група (или Местен свръхкуп). Нашата Местната група е с размер около 10 милиона светлинни години, което, въпреки че може да изглежда много голямо (и със сигурност е), представлява само 0,00000000001% от познатата ни, до момента, Вселена. Местната ни група е една от стотиците групи, които са част от суперкластера Laniakea (огромно небе), който, от своя страна, е един от милионите суперкластери. Така че, колкото и технологично да напреднем, ако моделът ни за Вселената, не се окаже грешен, това е нашата граница. Никога не ще можем да напуснем собствената си Местна група. Милиарди светлинни години пространство от Вселената завинаги ще бъде загадка за нас. И виновникът за това е невидим, но поне носи вълнуващото име, тъмна енергия.

Четете още
Нови доказателства за съществуването на черни дупки с междинна маса

Най-близката до нас група галактики е на милиони светлинни години. Както всички останали групи от галактики във Вселената, тя се отдалечава от нас, поради тъмната енергия и го прави все по-бързо и по-бързо. След няколко милиарда години, тази групи ще се отдалечава със скорост, която трудно можем да компенсираме с каквито и да било технологии – колкото и да пътуваме, никога не ще можим да се доближим. Нашата Местната група, обаче, благодарение на гравитацията, ще остане обединена и ще се консолидира все повече и повече, до степен, когато всички галактики от групата се слеят в една – Галактиката Лактомеда (Lactоmeda).

Повечето от жителите на Лактомеда ще са хора, които, обаче, няма да живеят на Земята и ще бъдат непрекосновени за всякакви видове епидемии, а животът им ще е много по-продължителен от нашия. Но ще имат много причини да ни завиждат. В Лактомеда вече няма да се образуват нови звезди, така че, тамошните хора няма да могат да съзерцават красивите форми и цветове на нощното небе, на които сме свидетели ние. Също така, няма да знаят подробности за Големия взрив, понеже радиацията, която ни  е позволила да изследваме зараждането на Вселената, не би била видима за тях. Те няма да могат да наблюдават зараждането на галактики, така че, не биха знаели за разширяването на Вселената. На Лактомеда, дори светлините, идващи от най-близките галактики, ще стават все по-слабаи и далечни и ще дойде време, когато хора ще виждат само една галактика – тяхна. Те ще си мислят, че Вселената е статична и вечна, като по този начин, ще се върнат към началото на астрономическата наука – аристотеловата вселена.

Въпреки галактическите ограничения, не се отказвайте. Нашата Местна група е огромна, а все още не сме успели да напуснем дори Слънчевата система. Освен това, има милиарди неизследвани звезди от Млечния път. И е важно никога да не забравяме, за огромната привилегия да живеем в точното време, можейки да виждаме не само в нашето бъдеще, но и в най-далечното си минало. От малкото си кътче на Вселената сме в състояние да наблюдаваме цялото ѝ величие и изключителна красота, дори без да напускаме дома си.

2 0

Предложено


















Актуално



















Видео

2 коментара за “Lactоmeda: бъдещето на човечеството

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано