Учените предупреждават, че много от познатите диагностични и прогностични модели, не са надеждни
446
Повечето от моделите, които се практикуват от лекарите, за диагностика на Covid-19 или за предвиждане на усложнения от инфекцията, не функционират. Това е заключението, след анализ на 31 модела, публикувани до 24 март.
Само за три месеца коронавирусът SARS-CoV-2 еволюира, от заразяване на животни, до заразяване на 1,5 милиона души по целия свят. Експанзията е в такива размери, че учените и лекарите предприеха светкавичен обмен на информация за инфекцията, в опит да ограничат разпространението ѝ. Сред многото модели, за диагностика и прогностика на инфекцията, има такива, които, поради наложителност от бързи мерки, не са съгласувани с други екипи и се оказват неефективни.
Екип учени от Холандия, Австрия, Обединеното кралство и Германия извърши анализ на тези модели. Анализирани са 31 модела, показва проучване, публикувано в Британския медицински журнал. Установено е, че повечето модели са с много по-малка ефективност, отколкото твърдят техните създатели. Проблемът е особено притеснителен, защото много от тези модели са конвертирани в онлайн приложения, така че лекар, който трябва да постави диагноза, може да тества, например рентгеновата снимка на гърдите на пациент, в приложението, което потвърждава или отхвърля инфекция от Covid-19.
Защо моделите са ненадеждни: моделите не се основават на представителен брой и разнообразие от пациенти; някои от тях изключват пациенти, които бързо се възстановяват от болестта или, в случаи на смъртност, изключват пациенти, които не умират; основната база от данни за моделите е генерирана от кризата в Китай, което e фактор, пренебрегващ различията в здравните системи на отделните региони.
Учените препоръчват на екипите, създаващи диагностични и прогностични модели, да предоставят повече данни за пациентите си, за да гарантират, че моделите са работещи и че са спазени международните норми за тези видове медицински инструменти.
Антони Трийа (Antoni Trilla), ръководител на епидемиологичното отделение в Клиничната болница на Барселона и член на правителствената научна комисия, казва, че анализът е „добър преглед на моделите за диагноза и прогноза и опасенията за ненадежност са основателни“.
„Има много възможни математически алгоритми за здравни диагнози и прогнози. – обяснява Рикардо Оканя (Ricardo Ocaña), експерт по математика и статистика в Испанското епидемиологично дружество и Института по обществено здраве на Андалусия – В настоящата ситуация, трябва да сме много предпазливи в диагнозите и прогбозите, тъй като грешка в източника на информация или в спецификата на математическия модел, би довела до клинични, социални, политически и икономически последствия за пациентите. За съжаление, неправилното използване на статистически методи в здравеопазването, не е нещо ново, но в днешната ситуация е особено отговорно.“
Хосе Мария Домингес (José María Domínguez-Roldán), от Спешното отделение на болницата „Virgen del Rocío“ в Севиля, предупреждава за усложнения при пациенти с Covid-19, от прилагането на тези модели. „Коронавирусът все още ни е много малко познат. Източниците на данни са недостатъчни и, в крайна сметка, единственото, което е общо между пациентите, е самата инфекция, но условията, начинът, мястото и времето на заразата може да са различни. – казва той – В Китай, например, здравеопазването е публично, но пациентите трябва да заплащат евентуално лечение в болница, следователно, не всички прибягват до здравни услуги, което означава, че данни от Китай, не могат да бъдат достоверно прилагани за онези европейски здравни системи, при които здравеопазването е универсално и безплатно.”
Лекарят предупреждава, че „тези модели служат само за ориентири. И, в крайна сметка, най-същественото е клиничната промяна на пациента. Ако нивото на кислород в кръвта на болния, е недостатъчно и трябва да се вземе решение, да бъде интубиран или не, важното е да имате информация, дали в следващите няколко часа, нивото на кислород е спадало или се е повишавало.“
