Коронавирусът, като шокова доктрина на капитализма

Коронавирусът, като шокова доктрина на капитализма

Ако сте жертва в система, която не се интересува от хората, някаква част от вас ще потърси взаимодействие с някаква час от мен и тогава, заедно ще се справим

 242 

 Интервю на  Vice

Коронавирусът, като шокова доктрина на капитализма

Журналистката Наоми Клайн (Naomi Klein), автор на книгите „Без лого“ и „Шоковата доктрина“, анализира в това интервю спекулациите за пандемията, ролята на САЩ и как да се справяме с дискомфорта от изолацията: „Това, което ни крепи в моменти на криза, е взаимовръзката между нас. Вместо да се капсулираме и да мислим само за себе си и семейството си, трябва да проявяваме загриженост и за околните, да направим, каквото е по силите ни, за да помогнем и на хората, които са най-уязвими“.


ВЪПРОС: Нека започнем с основното. Какво е „капитализъм на бедствието“? И какво е отношението му към „шоковата доктрина“?

ОТГОВОР: Дефиницията за „капитализма на бедствията“ е лесно разбираема: това е представата за рефлексиите на капитала при кризи и начинът, по който се възползва от тях, в глобаленв мащаб. Спекулациите с бедствие и война не са нови концепции, но те се задълбочиха при администрацията на Буш, след 11 септември, когато се наложи този тип „безкрайна криза в сигурността“, контрола върху която, се възложи на външни изпълнители – това означава национализирана или преватизирана сигурност, каквато беше и (приватизирацията) окупацията на Ирак и Афганистан. „Шоковата доктрина“ е политическа стратегия за използване на кризи в голям мащаб, за да се задвижат политики, които систематично задълбочават неравенството, обогатяват елитите, отслабвайки всички останали. Във времена на криза, обществото се фокусира върху ежедневните извънредни ситуации за преживяване и е склонно на засилено доверие към властите. Иначе казано: във времена на криза, погледът ни следи повече топката, отколкото играча отсреща.

В: Откъде идва тази политическа стратегия? Как проследявате историята ѝ в американската политика?

О: Стратегията за „шокова доктрина“ беше ситуирана в програмата New Deal (Нов курс) от Милтън Фридман ( Milton Friedman). Този неолиберален икономист смяташе, че в САЩ цари анархия и е нужна New Deal: в отговор на Голямата депресия беше нужно от по-активно и твърдо правителство и то се появи, поставяки приоритети за радикално и бързо излизане от икономическата криза, чрез създаване на държавна заетост и отпускане на инвестиции. Ако сте запознат със свободния пазар, знаете, че когато има срив на  пазарите, се предприемат мерки за органичения във всички сектори на икономиката, появяват се регулаторни политики, които логично благоприятстват големите корпорации. „Шоковата доктрина“ е разработена като начин за преодоляване на кризи, чрез въвеждането на ограничителни мерки, отлагайки прогресивните политики. Политическите и икономическите елити обаче осъзнават, че тези моменти на криза, са идеалната възможност за прокаране на удобни и непопулярни политики, чрез които се увеличава пропастта между бедни и богати, в тази страна и по света.

В: В момента имаме множество кризи: пандемия, липса на хуманитарна инфраструктура и срив на фондовия пазар. Можете ли да обясните, как всеки от тези компоненти се вписва в схемата, която представяте в книгата си „Шоковата доктрина“ („The Shock Doctrine“)?

О: Шокът, наистина, е самият вирус. Кризата е максимално объркваща и липсват защити. Не мисля, че е конспирация, а по-скоро – начинът, по който реагираха правителството на САЩ и Тръмп, е тотално погрешен. Тръмп възприемаше кризата, не като хуманитарен проблем, а като вероятна пречка за неговото преизбиране за президент. Това беше най-лошата му идея в мандата, особено ако се комбинира с факта, че в САЩ липсва адекватна национална здравна програма и превантивна защита на населението. Тази комбинация от безхаберия предизвика максимален шок. Той ще бъде използван от корпорациите – за тях е идеална възможност да заметат следите след себе си, като основни фактори в генерирането на кризи. Не само на сегашната, но и на всички останали – като климатичните промени, например. Това са авиокомпаниите, нефтената и газовата промишленост, круизната промишленост и др..

Четете още
Да умреш сам

В: Как сме възприемали това преди?

О: В книгата си разсъждавам за начина, по който се реагира в кризата с урагана Катрина. Група от експерти от Вашингтон, наречена Фондация „Наследство“, се събра и прие мерки за „свободен пазар“, в отговор на щетите от Катрина. Можем да сме сигурни, че сега ще се сътоят същите сбирки, в които ще участват същите хора и ще се вземат същите решения. Всъщност, човекът, който председателстваше Щаба за справяне с щетите от Катрина, беше Майк Пенс (същият, който сега председателства Щаба за борба с коронавируса). През 2008 г., една от мерките за спасяването на финансовите институции, беше предоставяне на празни чекове на банките, от страна на държавата, които, в крайна сметка, възлизаха на много трилиони долари. Но реалните резултати от тези подаръци се измерваше с мащабни икономически програми за икономии (а по-късно – редуциране на социалните услуги). Така че, не става въпрос само за случващото се сега, а за това, как ще се възстановят щетите от тази криза в бъдеще и кой ще ги плати.

В: Има ли нещо, което хората могат да направят, за да смекчат щетите от „капитализма на бедствията“, които са видими при кризата с коронавируса? Дали сме в по-добро или по-лошо положение, отколкото по време на урагана Катрина или от последната глобална рецесия?

О: Когато сме изправени пред изпитания, ние хората, сме устроени да намираме резерви от сила и състрадание в себе си, на които не сме и предполагали, че сме способни. Това ще бъде труден тест. Причината, обаче, да съм оптимистка е, че за разлика от случилото се през 2008 г., сега имаме адекватна политическа алтернатива, която предлага различен отговор за кризите (Наоми Клайн визира Бърни Сандърс – кандидат за президент от Демократическата партия). Не трябва да губим кураж, а да се борим, повече от всякога, за общодостъпно здравеопазване, универсална грижа за децата, платен отпуск по болест и други съвсем нормални неща.

В: Ако нашите правителства и елит, използват тази криза според интересите си, какво могат да направят хората, за да се грижат един за друг?

О: „Ще се погрижа за себе си и имуществото си. Ще си направя най-добрата здравна застраховка. Ако нямате такава, това е ваша грешка, а не проблем на държавата.“  Това е логиката на икономиката, оказала се победител в двубоя с нашето мислене. Спасението, в момент на криза, е взаимовръзката между нас. Тази пандемия ще ни провокира да проумеем, че сме много по-взаимосвързани, отколкото бруталната икономическа система ни втълпява. Може да си мислим, че ще сме в безопасност, защото имаме добри медицински грижи, но ако човекът, който приготвя храната ни, или доставя храната ни, или опакова кутиите ни с храна, няма достъп до медицинска помощ и не може да си позволи да бъде прегледан, още по-малко, да си остане вкъщи, всичко се оказва провал. Тъй като този човек, няма право на платен отпуск по болест, не сме в безопасност. Ако не се грижим един за друг, никой от нас няма да бъде в безопасност. Попаднали сме в капан. Единодействието на обществото активира невидими сили в нас. Ако сте жертва в система, която не се интересува от хората, някаква част от вас ще потърси взаимодействие с някаква час от мен и тогава, заедно ще се справим.

 

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано