Ай Уейуей: Капитализмът приключи

Ай Уейуей: Капитализмът приключи

Най-известният китайски художник, дисидент от комунистическия режим, критикува управлението в родината на пандемията: "Ако тази катастрофа можа да се разпространи, това, до голяма степен, се дължи на факта, че истината беше скрита"

 208 

Интервю на Изолда Морийо (Isolda Morillo)

Ай Уейуей (Ai Weiwei ) е един от най-непримиримите китайските дисиденти срещу дефицита на човешки права в света, както и срещу щетите, които липсата на свобода причинява в Китай. Най-известният жив азиатски художник е един от интелектуалците, привличащи най-много посетители в картинните галерии по света: миналата година 1,1 милиона души присъстваха на една от пътуващите му изложби в Бразилия. Толкова почитатели не са събирали изложбите дори на Ван Гог, Климт или Мунк.

Отношенията между Ай Уейуей и Комунистическата партия на Китай, датират от дълги години и приличат на вражда между куче и котка. След като беше задържан за 81 дни, по обвинение за укриване на данъци, художникът сподели пред цял свят за униженията и издевателствата, на които е бил подлаган. През 2015 г., най-накрая, напуска Китай, кацайки в Кембридж, Англия. В момента отново е затворен, въпреки че този път е съгласен с причините. Ай Уейуей (р. Пекин, 1957 г.) споделя в това интервю мнението си за безпрецедентната глобална криза от Covid-19. И акцентира на връзката между пандемията, парализирала планетата и дифицита в ценностната ни система. Тези теми са ключови за начина му на мислене, съзнанието му жонглира с тях всеки ден и той ги коментира без никакво затруднение – непринудено и инстиктивно, . Може би, нерадостното детство е оформило критичното му мислене: той придружава баща си, поета Ай Цинг, когато са му налагали мерки за принудителен труд, поради отношението му към комунистическата партия. Ай обвинява китайското правителство, че е унищожило ателието му в Пекин, без предупреждение. Ай Уейуей най-вероятно вече никога няма да може да се върнете в Китай.


ВЪПРОС: Еподемията от коронавируса разтърси из основи планетата, променяйки начина, по който живеем. Какво мислите за това, което се случва?

ОТГОВОР: Епидемията дойде внезапно и никой не беше подготвен. Твърди се, че е демократичен вирус, защото атакува всички еднакво. Бедствията, които сме виждали преди, включително войните, наречени световни, ни изглеждат сега като регионални, в сравнение с това, което се случва. За пръв път се сблъскваме с глобална катастрофа.

В: Вирусът отприщи вълни от расизъм. Президентът на САЩ го нарече „китайският вирус“. Какво мислиш?

О: Не е необичайно да се нарече един вирус, въз основа на мястото му на произход. То е като човека – може да има име и прякор. Covid-19 е официалното му име. Не мисля, че има расова дискриминация по този въпрос. Освен това, всяка култура има известни предразсъдъци към другите култури. Докато тези предразсъдъци не накърняват националното или личното достойнства, не мисля, че това е проблем. Сериозният проблем е, че вирусът избухна и се разпространи поради отказа от прозрачност на китайското правителство. И загуба на човешки живот е огромна. Поради тази причина, не виждам трагедия, че се нарича „китайския вирус“. Надявам се, това му назоваване, да подтикне китайските граждани и политици да осъзнаят, че единственият начин за справедлив и сигурен свят е, чрез гарантиране на основните права и свободи.

В: Каква роля изигра свободата на информация в разпространението на вируса в Китай, а по-късно и по света?

О: В Китай има проблеми във всички сфери на живота, всяки от които е свързан с ограничение на свободата на изразяване и информация. Тези проблеми бавно водят Китай към хуманитарна катастрофа. В противен случай не бих бил в чужбина, далеч от родината си. Цензурата върху свободното мислене е като вирус и може да бъде смъртоносна за обществото. Китайската комунистическа партия упражнява авторитета си чрез тотален контрол върху мисленето и живота на хората. Аспектите на контрола си проличаха и при тази пандемия, за истинските размери на която, Китай скри истината. Световната здравна организация също се включи в престъпната дезинформация, заявявайки в началото, че проблемът с вируса не е толкова драматичен и не можело да се говори за епидемия.

В: Китайското правителство оказва помощ на много страни, дарявайки маски и медицински консумативи. Какво мислиш за тази стратегия?

О: Китай, когато се сблъсква с хуманитарно бедствие, вместо да поеме своите отговорности, предприема стратегия за политизиране на хуманитарните принципи, подменяйки значението на думата „хуманизъм“. Нагледен пример за това са онези деца в Китай, които са натъпкани в бежански лагери. Те нямат право да излизат, затворени са в лагерите. Когато идеологии и политически фактори са пречка за разрешаването на хуманитарни бедствия, това може да се счита за престъпление. В момента никой не разсъждава по тези въпроси, защото светът е в хаос. Но когато ситуацията се стабилизира, въпросите ще бъдат зададени. Защо Великобритания не освобождава Асандж? Той е един от носителите на свободната на информация, но виждаме, че е застрашен от екстрадация в Съединените щати и присъда до 175 години. Това е нелепо. Съгласуването на етичните принципи в глобален мащаб не се случва – хуманитарните кризи се възприемат само в регионален контекст, а те, всъщност, са взаимозависими и свързани.

В: Има коментари, че демокрацията е по-малко ефективна от авторитарната система. Какво мислиш?

О: Повърхностно погледнато, Китай бързо успя да овладее епидемията. Но заплати висока цена, която е невидима: емоционалното здраве на всички китайци, които бяха затваряни в клетки като животни, насилствено, аругантно и това продължи повече от два месеца. Авторитарно организираното общество, функционира като армия, а хората са като пленени животни. Живееки под тотален контрол повече от 70 години, китайците са загубили волята си за противодействие и протест. Ако Западът смята, че поддържането на статуквото в Китай, му е от полза, смятам това за престъпление към родината ми. Мнозина се интересуват само от бизнес с Китай. За тази нагласа бих казал: достатъчно е да отречем съществуването на Тайван, за да не се срещаме с Далай Лама.

В: Има мнения, че хората от страни като Южна Корея, Япония и Китай са по-покорни. Конфуцианството ли е култивирало тази покорност?

Четете още
Това са погубени животи, а не статистика за смъртност

О: Ако се вземаше предвид Конфуцианската етика, режимът не би бил толкова насилствен. Ние китайците, изобщо не сме покорни. Това се вижда добре от жестокия начин, по който се отнасяме към животните или бруталността на престъпленията ни. Правителството ни също никак не е покорно. Такава, мисля, че е истинската китайска физиономия.

В: Какво мислите за китайския модел? В криза ли е?

О: Китайската държава е шайка от корпоративни интереси, които се засилиха с въвеждането на капиталовите отношения, превръщайки се в държавен капитализъм. Свободна конкуренция и пазарна икономика, като свободни практики не съществуват, а са под тоталния контрол на партията, което ги превръща в имитация. Западът загуби предимството си пред тоталитарните държави, попадайки в среда на мощна и неконтролируема конкуренция с псевдопазарни икономики, които не играят по същите правила. Това, което се случва, трябва да ни е за урок, но ще прочетем ли този урок? В индустриалните общества всичко зависи от интересите. Ние правим проекти, само ако те ще ни донесат печалби, забравяйки за основни хуманитарни принципи, примерно, за Волтер. Европа и САЩ подкрепиха китайския режим, пренебрегвайки убийството на журналист в посолството на Саудитска Арабия, в Турция. Когато се толерира безнаказаност, се губи правото да се говори и мисли, за това, кое е справедливо и кое, не. Ако Западът се ръководи само от интереси, то, когато търпи негативи, ще е заслужено.

В: Считаш ли, че капитализмът е в криза?

О: Капитализмът приключи. Морално и етично вече е невъзможен. Наранява малките и неразвити нации, изземва ресурсите на планетата, ограбва безскрупулно всичко, след него остава пустиня. Китай поддържа западния корпоративен модел, което го прави все по-мощен. Тези корпорации са извън контрола на държава, нация или култура. Китай е в състояние да произвежда по начин, който е непосилен за западните икономики. Глобализацията се осъществява на базата на развитието на капитализма и колониализма. Как е възможна свобода в държава, с население от 1,4 милиарда души, при авторитарен режим? Свободата на обществото зависи от легитимността на правителствата. След 70 години управление, е спорен въпросът с легитимността на ККП. Това е истинската криза, пред която е изправен Китай.

В: Много държави затвориха границите си, поставя се под въпрос самата идея за глобализация, обвинявана за бързото разпространение на вируса. Какво мислиш?

О: Ако САЩ издигнат стена, която да ги отдели от Мексико, къде тук можем да говорим за либерализация или глобализация? За капитала няма ограничения – той циркулира свободно, агресивно и навсякъде. Идеята на капиталистическата глобализация са рорпоративните интереси. В Европа имигрантите са третирани като престъпници. Имигрантството означава изоставяне на дом и родина и поемане към неизвестното, в търсене на по-добър живот. Бедствията и нещастията няма да спрат, те ще ни връхлитат лавинообразно, защото нарушихме твърде много морални принципи.

В: Знаеш ли какво е ограниние? Ти си бил държан в Китай, против твоята воля. Свикнал ли си с изолацията? Какво прави Ай Уейуей у дома, днес?

О: Осъзнавам изолацията, като мярка за недоверието на обществото към съществуващия социален ред. Индивидуалната свобода може да се основава само на общественото доверие. Сегашната изолация изобщо не ме изнервя. Прекарвам повече време със семейството си, което ме прави щастлив. Тази изолация ми създава конфорт за разсъждения върху теми, които винаги са ме интересували. Мисленето ми е фокусирано върху хуманизма, последната ми книга се нарича „Човечество“. Настоящата пандемия ни задава един основен въпрос: съществува ли регионална свобода? И е недвусмислен индикатор, че обогатяването на отделни корпорации или регионалните групировки, с основания за „глобализация“, трябва да приключи. Ако ли не, бъдещето изглежда мрачно.

В: Липсва ли ти Китай? Можеш ли да се върнеш или си в изгнание завинаги?

О: Не мога да се върна, невъзможно е да изразявам мнението си там. А свободният изказ е задължителен за изкуството. Да не можеш да го правиш, е като да загубиш живота си. Нямам носталгия по Китай. Липсват ми майка ми, братята ми. Това е моята земя, такава, каквато я помня като дете. Това е моят език и имам приятели там. Но, докато Китай е само политическа концепция, нямам желание да се връщам.

В: Как детството ти се отрази върху изкуството? Било е белязано от проблемите на баща ти, който, по време на културната революция, е осъждан на принудителен труд,  да чисти тоалетни и др.

О: Спомените от детството бележат завинаги живота ни. Без значение къде расте дървото, винаги ще бъде обвързано с корените си. Безспорно е, че премеждията, през които трябваше да премине поколението на баща ми, са офомяли характера ми. Те подредиха ценностната ми система за човека и живота. Какъв е смисълът на правата на човека? Това е въпрос, който си задавам постоянно и проектирам в изкуството. Опитвам се да изразявам моя живот и живота, по принцип.

 

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано