Плесен помага за картографиране на тъмната материя

Плесен помага за картографиране на тъмната материя

От NASA откриха, че плесен съединява галактиките във Вселената

 106 

Едно от най-незначителните форми на живот в природата, помага на астрономите да изследват най-големите структури във Вселената.

Едноклетъчният организъм, известен като плесен (Physarum polycephalum), изгражда два вида сложни, паяжиноподобни мрежи от тънки нишки, в търсене на храна. Във Вселената, тези мрежести структури, свързват галактики, отстоящи се една от друга на стотици милиони светлинни години. Едната мрежа е създадена чрез биологична еволюция, а другата чрез силата на първичната гравитация.

Тази космическата мрежа е гръбнакът на Космоса, състоящ се главно от тайнственото вещество, известно като тъмна материя, в което са разполагат галактиките. Тъмната материя не може да бъде видяна, но съставлява по-голямата част от материята във Вселената. За съществуването на мрежоподобна структура, за пръв път се споменава в проучването Redshift от 1985 г., проведено в Центъра за астрофизика в Харвард. Изследванията установяват, че тази мрежеста структура е с огромни мащаби и постоянно нараства. Тя запълва пространството в празнините между галактиките във Вселената.

За астрономите, до скоро, беше трудно да открият тези неуловими нишки, защото газът в тъмната материя е толкова тъмен, че заличава всички детайли. Екипът от изследователи се опитва да създаде карта на мрежата, като по този начин ще се картографира самата Вселена.

Те създадоха компютърен алгоритъм, базиран на плесенната мрежа, симулирайки нарастването ѝ в тъмната материя. Компютърният алгоритъм е подобен на рецепта, която задава на компютъра точно какви действия да предприеме.

Четете още
Пожарът в Чернобил, от космоса

След това изследователите приложиха алгоритъма на плесенхата мрежа върху данни, съдържащи местоположенията на 37 000 галактики, картографирани от Sloan Digital Sky Survey, намиращи се на 300 милиона светлинни години от Земята. Алгоритъмът създаде триизмерна карта на космическите структури.

Успяха да анализират и ултравиолетова светлина от 350 квазара (на много по-далечни разстояния – милиарди светлинни години), регистрирани в Спектроскопичния архив на Хъбъл, съдържащ данни от спектрографите на космическия телескоп Хъбъл на НАСА. Тези далечни „космически фенери“, са светещите ядра на активни галактики, зхранвани от черни дупки, но стават видими чрез плесенната мрежа. На фона на тази светлина от тези светещи ядра, се различават силуети на водороден газ, прикрепени по нишките на мрежата. Те се оказват на отдалечени места от галактиките, тоест, в пространството, заето от тъмната материя и са ясни ориентири за нейното картографиране.

„Наистина е невероятно, че една от най-елементарните форми на живот ни позволява да опознаем най-мащабните структури във Вселената“ – казва Джоузеф Бърчет (Joseph Burchett) от Калифорнийския университет (UC) в Санта Крус.

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по nasa

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано