Да създадеш първата ваксина срещу Covid-19

Да създадеш първата ваксина срещу Covid-19

52 проекта, 6 технологии, 1 обект

 157 

Вероника Гарсия (Verónica García)

(Със съкращения)

Според единодушното мнение на специалистите, ваксина не може да бъде създадена в следващите 12-18 месеца.

Само 20 дни след като Световната здравна организация (СЗО) официално обяви коронавируса за глобална пандемия, броят на екипите, проучващи (в световен мащаб) откриеване на ваксина срещу Covid-19, се увеличи 10 пъти – от 4 на 52 екипа, според последните данни, публикувани от СЗО.

Времето, през което сме в карантина, ни се струва вече доста дълго и прекалено, но, всъщност, е само един миг в сравнение със сроковете, необходими за създаването на ваксина срещу Covid-19. Три от тези ваксини са готови да бъдат тествани върху хора – останалите все още са в предклинична фаза.

Непрекъснатото увеличаване на броя заразени от вируса, големият брой инфекции в гъсто населени региони като САЩ и Европа, обедини учените от целия свят в изследванията за ускорено търсене на ваксини, медикаменти и лекуващи практики. Стартът беше даден от геномното секвенциране на вируса от китайските учени на 11 януари. Това позволи на лаборатории и изследователи по целия свят да започнат да работят върху потенциални ваксини, без дори да имат достъп до вируса.

Някои от тези ваксини вече дори се тестват върху хора. Според изявление от фармацефтичната компания Фармаиндустрия (Farmaindustria) „сътрудничеството в изследванията на вируса по целия свят, дава резултати и е правилният начин“. Въпреки че всеобщото мнение е за спешно създаване на ваксина, експертите са предупреждават, че най-оптимистичните срокове за това са не по-малко от една година: в противен случай, наличето на ваксина може да се окаже по-опасно, отколкото нейната липса.

Да създадеш първата ваксина срещу Covid-19

ARN, ADN или векторно-вирусни. Какво означават?

Реално за ефикасна и действаща ваксина, според експертите, може да се мисли не по-рано от 12 до 18 месеца. Изследователските екипи са диференцирани, според 6-те различни вида използвани технологии: неактивен вирус, активен вирус, векторен вирус, ADN или ARN ваксина, субединици или частици. По принцип всички технологии са базирани на S-протеина , но има и такива, базирани на нуклекапсида (N), на обвивката (E) и дори на неструктурните протеини (NSP16). Генотипите бяха регистрирани от китайски учени на 11 януари, което позволи на лаборатории и изследователи по целия свят, да започнат да работят върху потенциални ваксини, без дори да имат достъп до вируса.

Както обяснява Салвадор Масип (Salvador Macip), професор по Изследвания на здравните науки в Открития каталунски университет (Universidad Oberta de Catalunya): „принципът на всяка ваксина е да активира имунния отговор на организма срещу инфекция, без да се налага преболедуването на болестта“, обяснява той. Това важи за ваксините, използващи атенюирана или инактивирана вирусна технология. Но тези две технологии почти не присъстват сред 52-та проекта.

Топ 10 на държавите с най-много регистрирани инфекции

Да създадеш първата ваксина срещу Covid-19
Таблицата не включва излекуваните пациенти

„Вече се използват само фрагменти от микроба, например: протеини или части от обвивката на генома. Повечето от изследователските екипи се придържат към тази технология. При вектората технология, се вкарват гени от микроба в ADN или ARN капсула, за да е „по-транспортируем“. Общото между технологиите е, че компонент от вируса се използва за активиране на имунната система (това, което наричаме „антиген“). Вяка технолигия има предимства и недостатъци. Тези, които използват субединици или частици, обикновено дават по-добър резултат, но ваксините, създадени чрез ADN или ARN капсула, са по-лесни за производство“.обяснява Maсип.

 

Следват най-напредналите екипи в търсенето на ваксина

Moderna

Въпреки че всички проекти имат сходни крайни срокове – ще е необходимо да се изчака до 2021 г. Първите, които се ангажираха с определен срок за създаването на ваксина, беше американската фармацефтичната компания Moderna. На 7 февруари, само 25 дни след секвенцията на генома на вируса, те обявиха в официалата си уеб страница, че технологично, ваксината е завършена,. На 16 март стартира клиничната фаза с тестове върху хора – 45 доброволци, на възраст между 18 и 55 години.

Изабел Сола (Isabel Sola), испански учен в Лабораторията за коронавирус към CSIC, която също е сред екипите, търсещи отгор за Covid-19, споделя, относно Moderna и бързата им реакция: „Те представят резултатите си като технологична платформа, която преди е била разработвана за експресиране на други антигени. Това е ваксина от опростен тип, представляваща система от липидни наночастици, която се конвертира в ARN транспортер или ARNm. От Moderna имат светкавични резултати, защото само пренареждат последователността на наночастици от генома и ги конвертират в ARNm. Те вече разполагат с тази технологията и могат да я адаптират”.

Този вид ваксини все още са в експериментална фаза и, според Сола, са необходими голяма прецизност и отговорност при приложението на коя да е ваксина, въпреки усложняващата се ситуация с пандемията от Covid-19.

Ваксина ANRm

Да създадеш първата ваксина срещу Covid-19

„Създаването на ваксина е максимално ускорено, но има фактори и етапи, които не могат да бъдат по-бързи или прескочени. Трябва да се извършат серия от тестове за ефективност и безопасност, което отнема месеци. Освен това, преминаването към масово производство е бавен прицес, особено за някои видове ваксини, така че, до година или година и половина, ако няма неочаквани пречки, ваксина ще има“ – добавя е Масип.

 

Оксфорд и Китай

Само 19 часа след като Вашингтон съобщи старта на тестове върху хора от Moderna, всекидневника Global Times написа: „Процедурите за тестването на ваксина срещу Covid-19 в Китай, са по-напреднали, отколкото в САЩ. Ваксина, разработена от Военната академия на науките е готова за мащабно, безопасно и ефективно производство“.

Според регистъра на китайските клинични тестове, това е векторно-вирусна ваксина, базирана на аденовируса и която е тествана върху 108 доброволци между 18 и 60 години. Това е първата ваксина от многото, които се разработват в няколко китайски лаборатории, тествана върху хора. Тя е създадена от Военно-медицински изследователски екип, ръководен от епидемиолога и генерал от Народната армия на Китай, Чен Вей. Той пътува няколко пъти до град Ухан, за да работи по проект за ваксина, който е в сътрудничество с биотехнологичната компания CanSino Biologics, разположена в северния град Тайджин.

Третият проект, влязал в клинична фаза този понеделник, е проектът, разработващ се от Оксфордския университет. На тестове са подложени 500 добровилци, на възраст от 18 и 55 години. Университетът в Оксфорд е първият, който получи финансиране от правителството на Борис Джонсън – 20 милиона паунда.

Четете още
Уиджата* на XXI век

Британският екип, използва векторнo-вирусна ваксина от аденовирус на шимпанзе. Според учените: „Тя може да генерира силен имунен отговор, без да има репликиращ ефект,  тоест, не би могъла да транспортира инфекцията“. И двете ваксини използват векторно-вирусен „носител“ за транспортиране на S-протеини – един от четирите структурни протеина на Covid-19. „През последните години тези инструменти се налагат, като водещи, в генното инженерство и молекулярната биология, – обяснява Изабел Сола – но е необходимо да се тестват, въпреки че на теория е ясно, какво са S-протеините, защото отговорът на организма по отношение на антителата, може да е погрешен. Коронавирусът има и други протеини, които е възможно да дебалансират имунния отговор“.

 

Обещанията

Сред всички тествани проекти, ARN ваксините, като тази, на Moderna, са най-популярни. Тези ваксини са съставени от, кодиращ антигени, рекомбинантен плазмид, . Те не са нови, но производството им е по-опростено и с по-ниска цена. Освен познатите модели, се проучват и по-модерни, като, например, електропорация и „генни оръдия“, които повишават ефективността, но правят процеса на ваксинация по-скъп и бавен. Резултатите с новите модели са обещаващи, тъй като провокират мощен отговор от имунните антитела и Т-клетките.

Разработките, базирани на тези технологии са по-назад в изследванията, отколкото ARN ваксините. Най-популярни сред тях са проектите от компаниите Pfizer и Biontech. Техните ваксини, познати като BNT162, използват RNAm транспортер (рибонуклеинова киселина). Принципът е да се използва генетичен материал, който може да се програмира за ваксина срещу всяко вирусно, бактериално или паразитно заболяване, предизвики екстремален имунен отговор на организма. RNAm се зарежда в капсула, транспортираща го до клетките, за да генерират имунен отговор срещу определен патоген, в случая – Covid-19. RNAm ваксините са прилагани срещу други вируси, като Zika и Ebola и могат да бъдат препрограмирани за този нов вирус. От двете компании обявиха, че клиничните тестове ще започнат през април.

Други проекти, базирани на RNAm технологията, които не са обявявали точна дата за клинични тестове, е немската компания Cure Vac. Германци предполагат, че клинични тестове могат да се започнат в началото лятото. Процес, който ще се проведе в Германия и Белгия. От Cure Vac съобщиха:„Природата е измислила механизми за активиране на имунната ни система срещу инфекции, а с помощта на RNAm технологията, ние само имитираме природата, като подаваме към организма информация как да се бори с вируса. Ако нашите изследвания се окажет успешни и тези видове „препрограмирани“ ваксини влязат в употреба, ще могат да бъдат използвани не само срещу коронавируса, но и за борба с всяко инфекциозно заболяване, без значение дали е сезонно или пандемично“.

 

Векторно-вирусни ваксини

Както проектът на Оксфордския университет, така и този, разработен от Китай, използват този вид технология. „Векторите се употребяват в много изследвания за транспортиране на гени в клетките. Това са ADN (ДНК) обвивки, които могат да бъдат или не от вируси. Всъщност те са нищо повече от транспортно средство, доставящ генома до клетките“ – обяснява Салвадор Масип.

Функциониране на Векторно-вирусната ваксина

Да създадеш първата ваксина срещу Covid-19

Някои от проектите използват човешки аденовируси, за да експресирарат S-протеини. Но редица вируси са придобили имунитет срещу човешките аденовируси в световен мащаб, което възпрепядства употребата им за ваксини. Други разработки използват аденовируси от шимпанзе, които заобикалят горния проблем.



Сред различните опции се откроява разликата между тези, които използват репликируеми вируси и онези, залагащи на нерепликируемите вируси. Нерепликируем (неповторим) означава, че векторът не създава свои копия. Това е защитен механизъм, който му попречи да се размножава, повече, отколкото трябва. Но в някои случаи се оказва, че е за предпочитане да се размножава, защото по този начин се засилва реакцията на организма – това са репликируемите (повторимите) вируси. Изследват се и двете версии“ – обяснява Maсип.

 

S-протеинът

Във цялата информация, свързана с естеството и способността за възпроизвеждане на Covid-19, винаги има един повтарящ се термин: S-протеин. S-протеинът е един от четирите структурни протеина на коронавируса (по същия начин, по който Н и N са протеини на грипния вирус). S означава „шип“ и спомага за проникването на вируса в клетките. „По принцип, всичките четири протеина биха могли да предизвикат имунен отговор, но предишните проучвания на вируса на SARS-CoV, който е много подобен на на Covid-19, показват, че S генерира добра защита, така че, са нужни още изследвания. Но този тип антигени провокират много добри имунни реакции“ – обяснява Maсип.

Повечето ваксини транспортират S-протеина чрез ADN или ARN транспордери, но има вид ваксини, които използват вирусни субединици, в които определяща роля имат всички протеини, а не само S-протеинът.

От този вид ваксини също има обещаващи проучвания, като например разработките на американската компания Generex в сътрудничество с EpiVaz. Те използва протеинови субединици в технология, подобна на използваната за изследване на ХИВ. Проектът на американската Novavax, която разработва рекомбинантна протеинова ваксина, базирана на наночастици, също е много оптимистичен. От Novavax направиха изявление, че са успяли да стабилизира ваксината и възнамеряват да започнат клиничнати тестове през май или юни.

 

Активни и неактивни вируси

Няма обаче много проекти, които използват по-традиционни технологии за ваксини в борбата с Covid-19. Напредъкът в генното инженерство остави класическите ваксини на заден план. Въпреки това няколко лаборатории в Китай и Индия се опират на познатите модели. Изабел Сола обяснява принципите на тези ваксини, акцентирайки на възможните рискове: „Неактивният вирус е класически. Прилагат се всички компоненти на вируса, с всичките му протеини, за да се предизвика по-силен имунен отговор, но са необходими много корекции, за да се предотврати култивирането на вируса в организма. Но винаги остава определен риск от култивация на някоя вирусна частица“. Някои заболявания, като паротит, морбили или вирусен трипер, използват този вид ваксина.

Съществува и една, малко екзотична, технология. British American Tobacco се опитва да разработи ваксина срещу Covid-19, като „култивира“ антиген от тютюневите листа и след това го пречиства.

Много екипи поведоха надпревара с коронавируса. Но коя технология ще спаси човечеството от Covid-19, предстои да резберем.

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по elconfidencia

 

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading