Една позитивна грешка

Една позитивна грешка

За Пърсивал Лоуел, присъхналите речни корита на Марс, са доказателства за древни цивилизации

 99 

Има грешки, които ни струват живота. Тук няма да акцентираме на кризата с вирулентни измерения. Но не защото най-новата ни история не го заслужава, а защото света, в който се оказахме, се нуждае от малко проветряване на помещенията от невъобразимото информационно замърсяване.

С тази нагласа ще разкажем, как грешка в един превод, генерира редица теории в асрономията, достойни за сюжетите на най-фамозните научнофантастични романи.

Имаме предвид епизодите, написани от Пърсивал Лоуел (Percival Lowell) (1855-1916), ексцентричен американски милионер и непрофесионален астроном, който твърди, че на Марс има изкуствено създадени канални структури и, следователно, доказателства за извънземен живот. За да докаже теорията си, той построява частна обсерватория в Аризона, активна и днес. Това е обсерваторията Лоуел, от която, през 1930 г. открихме една далечна, малка планета в Слънчевата система и я нарекохме Плутон.

Но да се върнем на Земята, където, преди Лоуъл, италианският астроном Джовани Вирджинио Шиапарели (Giovanni Virginio Schiaparelli) е наблюдава Марс през телескопа си, с намерението за задълбочени проучвания. Той открива по повърхността на планетата, ясно изразени линии. Шиапарели ги нарича „канали“, в публикуваната си през 1888 г. карта на Марс. Проучванията на Шиапарели са ключови в астрономията и предизвикват широк интерес сред любители и учени, един от които е и ексцентричният Пърсивал Лоуел.

Една позитивна грешка
Пърсивал Лоуъл

Грешка в превода на картата на Шиапарели, предизвиква издаването на поиредица научнофантастични повествователни трактовки по темата. Италианското„canali“, от картата на Шиапарели, е преведено на английски като „canals“, а не като „channels“, както би било правилно. „Canals“, означава изкуствено създадени структури, докато „channels“естествени образувания.

Четете още
Еякулацията съдържа над 30 000 терабайта генетична информация

Тази грешка в превода, амбицира Пърсивал Лоуел, да търси доказателства за извънземно присъствие на червената планета. Нещо повече – той се е надявал да открие, не само следи от минал живот, но и съществуващ в момента. Въпреки че това не се случва, въображение на Лоуел, поражда доказателствата, които са му нужни и дори научно ги обосновава. Взирайки се през окото на телескопа си, към червената планета, той дава воля на въображението си при интерпретацията на „каналните“ структури, които вижда по повърхността, твърдейки, че те са изкуствени и, като такива, са доказателство за извънземен живот.

Лоуел пише, че на Марс има или е имало интелигентен живот, понеже сложната структура от водни „канали“, не би могла да бъде изградена и обяснена по друг начин. Откритията си той публикува в книгите: „Марс“(1895), „Марс и неговите канали“ (1906) и „Генезисът на планетите“ (1916). Неговите проучвания вдъхновяват Хърбърт Уелс, след време, да напише „Война на световете“. По-късно, въпреки, че вече е ясно, че проучванията на Пърсивал са от съмнително научно естество, Рей Бредбъри ги използва, като отправна точка в своите „Марсиански хроники“. Това демонстрира, как една грешка, е в състояние да създаде и отприщи цял един жанр от литературни шедьоври – научната фантастика.

Ако съпоставим горната история с трагичния исторически момент на съвременния свят, в който политическите фактори са в перманентно противоречие и криза, ще си обясним защо хората, от кито зависи нашето бъдеще, нямат ясна представа за него.

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по elpais

0 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано