Това са погубени животи, а не статистика за смъртност

Това са погубени животи, а не статистика за смъртност

Само тишина остава след тези, които вече ги няма

 263 

Карлос Гарсия Миранда (Carlos García Miranda )

Всяки един смъртен случай на пандемията е бил реален живот, приключил по начин, за който, само до преди няколко седмици, не бихме могли и да предположим че може да се случи. Смърт в самота и изолация. Такава е ужасната реалност на статистиките, които чуваме всяка сутрин – без имена и фамилии. Регистрира се само, че са били млади или възрастни, богати или бедни, болни или излекувани. Никой живот не струва повече от друг.

Научаваме за погубени хора, без минало и история, без чувства и емоции. Но много от нас в тези дни имат по някий близък, погубен от епидемията и тяхната мъка по никакъв начин не се измерва с горните показатели, не се отчита в никоя статистика. Остава само недоумението, как да се живее със задушаващата болка в този хаос от проценти и тишина. Мадрид е в траур. Тихо е. Градът мълчи, отдавайки почит на жертвите си.

И тази тишина е навсякъде, издигайки духовете на мъртвите над пустите улици. Кривата на бедствието започва да спада надолу, но глобалната тишина е оцветила статиската в червено. Това дълго мълчание е за онези, които ни напуснаха и е също толкова важно, колкото и благодарността към хората от фронтовата линия в борбата за живот.

Министерството на здравеопазването забрани погребените церемонии във всички държавни и частни институции. При погребение или кремация могат да присъстват максимум трима члена от семейството. „Изключително болезнено е, но няма друг начин“ – е отговорът към недоумяващите. Можем да обвиним тази логика в морална проституция, но това няма да ни послужи за утеха в мъката. Единственото, на което можем да се нядяваме, е, политиците да се консолидират по същия начин, както го направи обществото.

Четете още
Със или без пандемия, задава се двуполюсен свят: САЩ и Китай

Човешката солидарност достигна непознати измерения чрез социалните мрежи. Интернет страниците се превърнаха в институции за прощаване с близките, където храта споделят мъката си и приемат съболезнования за загубите. Това са виртуални прегръдки на съчувствие и съпричастност и перфектна демонстрация за консолидацията на обществото.

Изживяваме най-драматичния момент от съвременната ни история. Но какво ще остане в нас, като памет и равносметка. Истината е, че в този момент, ми е много трудно да кажа, че животът е по-важен от смъртта, че живите са по-важни от мъртвите. Позитивните ми нагласи към живота са повалени от голямото мълчание. Единственото, което кънти в главата ми е, че смъртта е нещо много повече от статистика.

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по 20minutos

 

1 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading