Това са погубени животи, а не статистика за смъртност

Това са погубени животи, а не статистика за смъртност

Само тишина остава след тези, които вече ги няма

 192 

Карлос Гарсия Миранда (Carlos García Miranda )

Всяки един смъртен случай на пандемията е бил реален живот, приключил по начин, за който, само до преди няколко седмици, не бихме могли и да предположим че може да се случи. Смърт в самота и изолация. Такава е ужасната реалност на статистиките, които чуваме всяка сутрин – без имена и фамилии. Регистрира се само, че са били млади или възрастни, богати или бедни, болни или излекувани. Никой живот не струва повече от друг.

Научаваме за погубени хора, без минало и история, без чувства и емоции. Но много от нас в тези дни имат по някий близък, погубен от епидемията и тяхната мъка по никакъв начин не се измерва с горните показатели, не се отчита в никоя статистика. Остава само недоумението, как да се живее със задушаващата болка в този хаос от проценти и тишина. Мадрид е в траур. Тихо е. Градът мълчи, отдавайки почит на жертвите си.

И тази тишина е навсякъде, издигайки духовете на мъртвите над пустите улици. Кривата на бедствието започва да спада надолу, но глобалната тишина е оцветила статиската в червено. Това дълго мълчание е за онези, които ни напуснаха и е също толкова важно, колкото и благодарността към хората от фронтовата линия в борбата за живот.

Министерството на здравеопазването забрани погребените церемонии във всички държавни и частни институции. При погребение или кремация могат да присъстват максимум трима члена от семейството. „Изключително болезнено е, но няма друг начин“ – е отговорът към недоумяващите. Можем да обвиним тази логика в морална проституция, но това няма да ни послужи за утеха в мъката. Единственото, на което можем да се нядяваме, е, политиците да се консолидират по същия начин, както го направи обществото.

Четете още
Коронавирусът, като шокова доктрина на капитализма

Човешката солидарност достигна непознати измерения чрез социалните мрежи. Интернет страниците се превърнаха в институции за прощаване с близките, където храта споделят мъката си и приемат съболезнования за загубите. Това са виртуални прегръдки на съчувствие и съпричастност и перфектна демонстрация за консолидацията на обществото.

Изживяваме най-драматичния момент от съвременната ни история. Но какво ще остане в нас, като памет и равносметка. Истината е, че в този момент, ми е много трудно да кажа, че животът е по-важен от смъртта, че живите са по-важни от мъртвите. Позитивните ми нагласи към живота са повалени от голямото мълчание. Единственото, което кънти в главата ми е, че смъртта е нещо много повече от статистика.

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по 20minutos

 

1 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано