Настоящата криза удивително прилича на Голямата депресия от 1929 г.

Настоящата криза удивително прилича на Голямата депресия от 1929 г.

Според американският историк Александър Дж. Мотил, "авторитарните модели модели на управление, ще бъдат укрепени, а Европейският съюз ще се деглобализира

 173 

Интервю на Гойо Маестро (Goyo G. Maestro)

Александър Дж. Мотли (Alexander J Motly), американски историк и професор по политически науки в Rutgers University, Newark, смята, че тази криза ще бъде повратна точка в геополитиката за 21 век. „Тази криза удивително прилича на Голямата депресия от 1929 г. За да излезем от задънената улица, в която сме се оказали, – казва той в това интервю – ще са необходими гъвкави и ефективни демочни практики, като онези, които Рузвелт е употребявал при борбата с Голямата депресия от тридесетте години на миналия век.

Европейският съюз търпи много критики за забавените си реакции срещу коронавируса. Може ли тази криза да е началото на края на ЕС, такъв, какъвто е днес?
Кризата ясно показва, че:

1. Настоящата структура на ЕС за вземане на решения е абсолютно неспособна да се справя с кризи, изискващи бърза реакция.
2. Националните държави все още имат важна роля, а не отживелица.
И двете констатации предполагат, че ЕС, такъв, както е в момента, се нуждае от тотална предефиниция, относно централизацията – друг е въпросът до какви нива трябва да се мисли за тази децентрализация. Предвид неспособността на ЕС да взема бързи решения, националните държави вероятно ще потърсят отново своята автономност, което, по естествен начин ще децентрализира ЕС.

Управлението на кризата в Китай изглежда по-успешно от това, в западните държави. Това поради естеството на диктатурата ли е? Хората ще приемат ли за алтернатива авторитарното управление?
Диктатурите вземат решения за секунда, понеже решението не зависи от никой друг, освен от тях. Демокрациите се нуждаят от седмици или месеци за дадена реакция, което се предполага от факта, че те нямат правото еднолично да вземат решения. Принципоно, това прави диктатурите предразположени към повече грешни решения, но също така, им дава предимството, когато се налага, да действат светкавично и ефективно, например, да построят болница за седмица. Следователно, кризата с коронавируса ще отслаби демокрациите и ще засили авторитаризма в краткосрочен план. А това предполага възможно връщане към 30-те години на миналия век –  коронавирусът, като еквивалент на Голямата депресия. Левият и десният популизъм със сигурност ще наберат скорост, защото приемането на авторитаризма като опция, ни отвежда неминуемо или към авторитарния комунизъм, или към авторитарния фашизъм. Демокрациите ще трябва да анализират грешките си и да създадат механизми, позволяващи бърза реакция при кризи, подобно на президента Рузвелт през 1930 г. За автономните национални държави вероятно това ще е по-лесно и непринудено, отколкото за ЕС, поради обективни структурни причини. Демокрациите ще се възстановят, но може да отнеме години, дори – десетилетие.

Четете още
Бил Гейтс: Глобална стратегия срещу Covid-19

Пагубните финансови ефекти от кризата, биха ли довели до деглобализация и подмяна на икономическия модел?
В момента глобализацията е мъртва. Държавите бавно ще се възстановят от пораженията. Постепенно търговията, инвестициите и пътуванията ще се нормализират, но тогава, вероятно, вече никой няма да разсъждава със същия ентусиазъм за глобализация. Тук можем да добавим, че ще са налице предпоставки за престуктуриране на капитализма. В крайна сметка капитализмът и глобализацията ще бъдат, отчасти, обвинени в разпространението на вируса, а капиталът ще бъде принуден да преразгледа практиките си, за да запази легитимност. Проблемът е, че те ще се окажат в ситуация на засилен авторитарен натиск – както отляво, така и отдясно.

Как би могъл да се промени балансът на силите, след като светът излезе от пандемията? Ще се окаже ли Китай новата суперсила, за сметка на САЩ и Русия?
Всички икономики, без изключение ще са силно засегнати. Русия, която има по-слаба икономика, ще поеме най-големия удар. Това ще стопира стремежа за реабилитация на международния ѝ статут. Китай, който се възползва максимално от глобализацията, също ще е изнемощял. Икономиката на Съединените щати преди кризата е с най-висока котировка и би трябвало да се възстанови преди останалите. В крайна сметка смятам, че САЩ и Китай вероятно ще бъдат факторите в световен мащаб, както е било до сега, но Русия ще изостане значително.

Някои са на мнение, че Доналд Тръмп и Борис Джонсън закъсняха твърде много в борбата с вируса. Как мислите?
Най-накрая Тръмп проумя опасността и взе строги мерки. Борис Джонсън вероятно ще го последва. Но за съжаление, техните мнения и изявления, натежават като тенденции в Европа и по-голямата част от света.

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по larazon

1 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано