Нокаутираният свят търси изходи

Нокаутираният свят търси изходи

Троен шок от коронавируса - здравен, икономически и политически - обединява човечеството в една и съща заплаха, но го разделя на различни отговори

 315 

Автор: Марк Бесѝ (Mаrc Bassets), Париж

Ако планетата ни в този момент бъде посетена от извънземни, те биха се натъкнали на странно спокойствие. Повече от една трета от човечеството си е у дома, лишена от свободата да се движи, която ни се струваше толкова естествена, че я приемахме за даденост. Улиците са пусти, по булевардите не бучат коли. Ясно небе, без самолети. Границите – затворени. А лидерите? Лидерите също са си у дома, управлявайки ни дистанционно. Гражданите? Гражданите са озадачени и изненадани от вируса, появил се в Китай миналия декември, който погуби вече повече от 28 900 души и засегна 200 държави. Загрижени са за своето здраве и за здравето на близките си, както и за икономическия шок, който, според единодушното мнение на експертите, се очаква. Светът се оказа в нокаут.

„Живеем в исторически момент на „внезапно спиране, сякаш гигантски спирачки спират колелата на обществото ни“, писа германският философ Хартмут Роза (Hartmut Rosa), оказал пленник на пандемията в Черна гора, след затварянето на границите ѝ. Роза посвещава научната си кариера в изследвания на това, което той нарича бурно „ускорение“ на капиталистическите общества. „През последните двеста години светът се ускоряваше – казва Роза – броят на автомобилите, влаковете, корабите, самолетите, трафикът по принцип, непрекъснато се увеличаваше. Вярно е, че имаше обективни моменти за ускорение, например след атаките от 11 септември 2001 г. – въздушният трафик беше по-нисък за няколко седмици. Но сега всичко е в застой. Живеем в исторически момент на глобално спокойствие”.

„Внезапният шок остави хората зашеметени, – казва Роза –  без пространство за физическо и умствено движение, без представа какъв ще бъде животът, градът, държавата, светът след два месеца или година.“

Това е троен шок. Първият е хуманитарен: неизвестният вирус Covid-19 и неговият причинител – страховитият SARS-Cov-2, проникват навсякъде. Няма ваксина, така че мярката, наречена „нефармацевтично лечение“, се прилага в най-крайната ѝ форма: карантина. Не само заразени или предполагаемо заразени индивиди са изолирани, а цели градове и региони. В началото беше Ухан в Китай, после Ломбардия и голяма част от Северна Италия –  в следващите дни, ефекта на доминото събори една след друга големи и малки, развити и развиващи се държави. От Италия, минавайки през Испания, Франция, Обединеното кралство и значителна част от Съединените щати и Латинска Америка, та до Индия.

Вторият шок е икономическият. Правителствата предприеха мерки за локакизиране на вируса чрез прекъсване на редица социално-обществени и икономически дейности – затвориха се граници и транзити за търговия и хора. В началото, това, което ни се струваше безобидно китайско зло, стана ясно, че ще доведе до глобална рецесия. Според агенция Moody’s, През 2020 г. свиването на БВП ще бъде в еврозоната ще е 2,2%, а в Съединените щати 2%. Броят на безработицата в Щатите счупи рекорди: никога, откакто преди половин век започна да се регистрира, не е бил толкова голям – повече от три милиона. Сумите, които са инжектирани или ще бъдат инжектирани, за да ограничат колапса на компаниите и работниците – пет трилиона долара само за страните от Г-20 – и интервенциите на централните банки дават представа за размерите на бедствието. Отново чуваме същите лозунги: „Всичко, което е необходимо, ще бъде направено.“ Този магичен рефрен ни е познат от 2012 г. Марио Драги, тогава президент на Европейската централна банка, го пееше във връзка със спасяването на еврото. Да, еврото беше спасено, но осем години по-късно се вихри криза, която прави на пух и прах рефренът на Драги. Недъзите на Европейския съюз лъсват с цялата си уродливост. Вирусът е глобален. Поразени са цели нации.

Предлагат се промени в икономическия модел. Може би край на глобализацията? „Вероятно е неизбежно да премине през период на деглобализация, тоест на намалена търговия и трансфер на капитали между държавите, – пише френският икономист Томас Пикет (Thomas Piketty) в имейл до EL PAÍS, като предупреждава – това е по-добрата опция, отколкото развихрил се национализъм, който ни очаква, ако не предприемем деглобализационен период“.

Третият шок, в допълнение към хуманитарния и икономическия, е политическият. „Вирусът изригна в момент на политически колебания в САЩ и, в същото време, на националистичеси подем в Китай. Резултатът от борбата за влияние между световните сили, е беда, която обедини всички хора по света в обща кауза, без да прави разлика между държави и нации. Но вирусът ще бъде победен. И хората ще се върнат на работа и ще се качат на самолетите. Когато това се случи обаче, позициите на Русия и Китай ще бъдат сравнително стабилни, докато тази на САЩ –  разколебана“ – анализира американският есеист Робърт Д. Каплан (Robert David Kaplan) . „Комунистическият модел в Китай – според Каплан – съумя да наложи тотална карантина, на каквато никоя демокрация не е способна. Поради непоколебимите мерки, китайските фирми успяха да смекчат икономическия шок от вируса. А Русия, подложена на търговски санкции и ембарго, се оказа изолирана по естествен начин, от икономическа гледна точка. За разлика от тях, САЩ и Европа, тотално обвързани със системата на свободния пазар, претърпяха икономическо опустошение от вируса.“

След моменти на забавяне и дори спиране, винаги следва ускоряване на историческите процеси, като например по време на събитията през 1989 г. с падането на Берлинската стена или през 1914 г., при убийството на херцог Франсиско Фернандо. Човешката история никога не е замръзвала на място. Колективна солидарност като днешната, макар и некоорденирана, никога не е имало в такива мащаби: всяка държава приемаше мерки сама за себе си, игнорирайки направеното от другите, повтаряйки техните грешки, докато накрая се стигна до сближаване на различията в една тотална карантина, с изключение на Южна Корея, която предприе недотам драстични мерки.

Четете още
Дерек Шовин, полицейският служител, отговорен за бруталните 8 минути и 46 секунди, които подпалиха САЩ

Нямаше дълги парламентарни дискусии, преди да бъде взето най-важното решение на нашето време. Нямаше натиск от обществото. Мерките за затварянето на границите и изолирането на гражданите, беше не на избирателите, а на „локомотива без спирачки“, който се уплаши, че неконтрилируемият вирус ще отнеме живота на милиони.

„Това е пандемия за първи път в историята, в свят, който е технологично обвързан и финансовите му пазари са взаимозависими. Така че, смущенията и пораженията са в непознати мащаби“ – казва Каплан.

Държавата е основен фактор при подобни кризи. Бавната реакция на правителствата разголи тяхната импотентност. „В западните демокраци правителствата са безсилни да прилагат мерки, преди те да бъдат обсъдени и приети от други фактори. Затова имахме забавяне на реакцията.“ – заявява социологът Доминик Шнапър (Dominique Schnapper) – „Можете ли да си представите какви щяха да са реакциите, ако правителствата бяха приложили нужните мерки преди двайсетина дни? Би предизвикало скандал. А сега обвиненията са за престъпно забавяне.“

Светът е повален. Да. Но силуета му след коронавируса започва да се очертава. Докато здравните работници се борят за живота на болните, а учените, надбягвайки се с времето, търсят ваксина срещу вируса, държавните фактори са разпънати от дилема между спасяването на човешки животи и оцеляването на икономиката. „Това е истинският проблем“. – казва Шнапър – „Трябва да се намери баланс между двата императива: предпазването на здравето на хората и необходимостта обществото да продължи да функционира, от една страна; и предотвратяването на икономически колапс – от друга. Няма проста формула.  Трудно се съгласуват всаимоизключващи се измерения.“

Колкото по-дълго продължи изолацията, толкова по-голяма е вероятността да се намери изход от пандемията и е по-малко вероятно да се избегне икономическа депресия: това е основното противоречие. Но не и единственото. Вирусът и надпреварата за преодоляването му предизвикват конкуренцията между политическите модели. Имаме сблъсък между диктатура (Китай) и демокрация (Европа и САЩ). А в рамките на А на на вътрешнодържавно ниво се наблюдава противопоставяне на основните политически фактори. От друга страна, политическите похвати на Тръмп или Болсонарос се съизмерват, с тези, на управлението Ангела Меркел или  Емануел Макрон.

Понеже глобализацията е обвинена като основен заподозрян за разпостранението на епидемията, можем да очакваме ескалация на популизма и национализма. Но страхът – в случаи на реална, а не на въображаема заплаха – трябва да повиши доверието ни в учените и лекарите: не е време за експерименти и популистки риторики.

„Бихме ли могли да кажем, че кризата допингира хемоглобина на популизма?“ – питам по телефона Лорънс Морел (Laurence Morel), политолог от университета в Лил. „Не мисля, че кризата, сама по себе си е факторът : това, което ще бъде решаващо, е способността на правителствата да се справят с епидемията и да предотвратят сериозни икономически последици. Това е от значение. Знаем, че популизмът разцъфтява при слаби правителства.“

Британският историк от XIX век Томас Карлайл смята, че историята на човечеството е историята на „великите хора“. Според Маркс: „Човекът е творец на собствената си историята, но не го прави произволно, а под натиска на условията, наследени от миналото.“ Днес творецът на историята ни е друг:  не някой известен мъж или жена, – лидер, герой, диктатор – нито е класовата борба. Творецът на днешната ни история е един невидим вирус, който плаши и разделя, и в същото време, обединява човечеството.

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по elpais

 

2 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчано
Loading