Биополитика и Коронавирус

Стремежът към „изключителна държава“ е обезпокоителен

 570 

Автор: Роберто Еспозито (Roberto Esposito)

От биотехнологичните практики, насочени към модифициране на обществените и социални парадигми, – от самоубийствения тероризъм, до най-новата имиграционна криза (с които почти свикнахме) – въпросът за живота и смъртта е във фокуса на политическите конфликти. С експлозията на коронавируса и неговите геополитически последици, на които вече сме свидетели, достигаме кулминацията на пряката връзка между биологичните и политическите интервенции.

Отчитаме три основни характеристики на явлението. Първата е промяна на политиката към определени слоеве от населението. Цели слоеве от обществото, считани за изложени на повишен риск, но също така и носители на заразата, са подложени на профилактични практики за защита. Това е резултат от истинския имунен синдром, който отдавна характеризира новия биополитически ред. Мерките са срещу неконтролирана циркулация в социалното тяло. Динамиката на глобализацията стимулира притеснението в свят, който сякаш е загубил всякакви вътрешни граници. Силният натиск на миграциите върху националната хомогенност, трябва да се разглежда именно в този имунен контекст.

Втората характеристика на настоящата биполитическа динамика, е свързана с поливалентния процес на медикализация на политиката и политизация на медицината. Това е трансформация, връщаща към основите на социалната медицина. Но ускорението ѝ сякаш преминава разумните граници за безопасност. От една страна, политиката, спотайвайки идеологическите си приоритети, се обявява за защита от реални и въображаеми рискове, продиктувани от страхове, които често възпроизвежда сама. От друга страна, медицината, въпреки научната си автономност, не може да не вземе предвид контекста на условията, в които работи. Например икономическите и политическите последици, генерирани от наложените мерки. Това обяснява по някакъв начин изненадващото разнообразие от мнения сред водещите вирусолози относно естеството и възможните резултати от коронавируса.

Четете още
Системният расизъм в САЩ

Третата, може би най-обезпокоителна характеристика, е преплитането на политика и социален живот – преминаването от нормални демократични процедури към спешни извънредни разпоредби. Извънредната мярка има дълга история. Тя се основава на идеята, че в условия на висок риск, вместо волята на законодателя, се прилага спешната необходимост. Например, ако земетресение унищожи територия, се вземат спешни мерки, които лесно могат да преминат в извънредно положение.

Такива характеристики имат, предприетите мерки през последните дни от някои правителства. Този стремеж към „изключителната държава“ е обезпокоителен, защото има тенденция за подмяна на политическите практики в демократичните държави, с авторитарни такива, присъщи на държави като Китай. Но не трябва да се забравя, че от опита си с тези практики, авторитарните държави, поради естеството на вида власт, който изповядват, винаги ще изпреварват демокрациите.

Превод от испански: Е-същност

 

1 0

Предложено


















Актуално



















Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading